Сара Джесика Паркър разказва за жонгльорските си способности, които й помагат да държи във въздуха кариерата си на актриса и продуцент, плюс моден бизнес и благотворителна дейност, като същевременно остава пълноценна майка на три деца
Казват, че в средата на 40-те една жена е в своя разцвет. Наясно е, че вече не е млада, но и с кристална представа как иска да изживее остатъка от дните си. „Разцвет“ е красива дума, но в случая „лудница“ съвсем точно описва ситуацията на нарастващия брой по-възрастни майки, които на тези години се оказват във въртележката на отговорната работа, мъничките деца, дома, семейството… и трябва някак да съхранят себе си и здравия си разум. А какъв по-добър пример за това от Сара Джесика Паркър (46), бивша балерина и театрална актриса, настояща продуцентка и мегакинозвезда, видна модна икона и отдадена майка на две момичета и едно момче?
„Като кораб, избягващ айсбергите“, дава с усмивка тя определение на ежедневното си движение от задача на задача. Вечер в леглото прави „стратегическото планиране“ за следващия ден, не по-различно от това на голяма част от жените в нейното положение: „Какво точно трябва да свършиш, как децата да стигнат от точка А до точка Б, за да можеш ти да се заемеш със служебните си задължения и евентуално да вместиш някъде и приятелствата си, защото и те имат нужда от внимание. Това, което ме удивява, е колко много успяваме да направим в рамките на 24 часа.“ Със Сара Джесика закусваме в ресторант в горната част на Манхатън, макар че нейната закуска прилича повече на обяд. Тя признава, че денят й започва доста преди 7 и затова в 10 идеята за обедна храна вече звучи блазнещо. Разбира се, актрисата би могла да си позволи много повече свобода и по-малко отговорности. С филмите, парфюмите и рекламните си договори Сара Джесика може спокойно да назначи по двама лични асистенти на всеки член от семейството си. „Но нашата организация е съвсем проста,“ заявява тя. Двегодишните близначки Лорета и Табита имат бавачка, а шофьор помага с графика на 8-годишния Джеймс Уилки. За останалото се грижат сами Сара Джесика и съпругът й Матю Бродерик. „Никой от хората, които ни помагат, не живее у нас. Двамата c Mamk) сме родители на пълен работен ден. Тоба е много Важно за нас, защото какъв е смисълът да имаш семейство, ако то ще се случва без твое участие?“
Вихреното ежедневие е перфектната подготовка за ролята й на Кейт Реди в най-новия филм с нейно участие – „Скъпа, няма не мога“. Кейт е финансов директор и майка на две малки деца, която се опитва да носи няколко дини под мишница. Налага й се да пътува по работа, съпругът й (Грег Киниър) мрънка, свекървата е недоволна, детегледачката (Джесика Шор) поема нещата в свои ръце, а най-добрата приятелка (Кристина Хендрикс) се намесва. Сценарият е смес от съчувствие и сатира и изобилства от комични моменти, добре познати на всяка работеща майка, като например: Кейт пристига на работа и установява, че по ревера на строгото й сако има тесто за палачинки. Или: Кейт едва се сдържа да не се почеше по главата по време на важна презентация, междувременно получава есемес от училище, че дъщеря й има въшки.
„Обожавам тази роля и е ясно, че с Кейт сме сестри по съдба – разказва Сара Джесика. – Ето, днес се опитах да се облека по-прилично, но иначе има голям шанс това да не е така, когато излизам от къщи рано сутрин.“ Всъщност тя изглежда направо супер в жълта рокля без ръкави, наметната с широк пуловер едра плетка, с изчистени балеринки, чанта Chloe и слънчеви очила Chanel. А дори и да я срещнете случайно на улицата, ще установите, че с годините е развила усет за съчетаването на най-обикновени дрехи в ефектни и същевременно адекватни на ситуацията визии. Но както сама признава, тя няма нищо общо с Кари, колкото и убедително да я играе. „Животът на Брадшоу е коренно, коренно различен от моя. Ролята ми достави огромно удовлетворение като актриса и промени всичко в моя свят по един невероятен начин, но аз не съм луда маниачка на тема обувки. Не мисля за дрехи по цял ден, макар че много уважавам модната индустрия. Докато при Кейт нещата са ми доста по-близки.“ Около нас в ресторанта присъствието на Сара Джесика предизвиква притихнало въодушевление. Всички седят малко по-изправени на столовете си и блестят една идея по-ярко, сякаш нейната звезда светлина ги е окъпала. Начинът й за справяне със славата е да застане лице в лице с нея. Тя не се крие като много други знаменитости, въпреки че папараците проследяват всяко едно движение, което прави – от момента, в който тръгне с Джеймс Уилки на училище, до прибирането й вкъщи следобед. „С времето започваш да разбираш мотивацията за високите огради и недостъпните железни врати, зад които живеят някои от колегите ми – казва Сара Джесика, докато си налива чай. – Но аз не мога да си представя да съм откъсната от света. В един момент това ни изглеждаше като привлекателен вариант. Разглеждахме различни извънградски къщи, фантазирахме си как ще ги обзаведем, но в моята глава непрекъснато се въртеше следната картинка: 9 часа вечерта и…“ Тук тя изиграва ситуацията, почуквайки с пръсти по скръстеното си коляно, с поглед забит някъде в нищото. „Прекрасното на НЬ Йорк е, че трябва, направо е неизбежно да се слееш с цяла тълпа други хора в мига, в който излезеш от външната врата. Това наистина ми харесва.“ Да не говорим за културния живот и факта, че Матю, кореняк нюйоркчанин, работи основно на Бродуей. „А ако нямах деца, аз също щях да ходя на театър или балет почти всяка вечер“, допълва Сара Джесика. Разговорът се насочва към актьорската й работа и тя признава, че след всичките тези години продължава да има сценична треска: „Губя апетит. Когато започнахме снимките на „Скъпа, няма не мога“, още в средата на първата седмица плачех и се извинявах на всички. Чувствах се толкова ужасно и неудобно, сякаш съм предала режисьора. Ако можеха да не ми казват кога работи камерата, всичко щеше да е ОК. В първоначалния период на всеки филм съм така. Но красотата на целия този стрес е, че винаги си намираш другарче по нерви. Когато се появи Пиърс (Пиърс Броснан играе неин колега, с когото имат тръпка – бел.ред.), той беше толкова видимо притеснен, че аз доста се успокоих.“ Мда, какво по-хубаво от това да разбереш, че м Джеймс Бонд го гложди под лъжичката. Въпросът, който сигурно са й задавали най-често през последните години, е, какво я накара да излезе от отъпканата пътека на „Сексът и градът“, който продължава да е многомилионен бизнес. Простичкият отговор е: „Знаех, че трябва да продължа напред. 20-часовите работни дни вече не бяха възможни, след като станах майка. Преди да имам деца, не ми беше трудно. Напротив, адреналинът ме зареждаше невероятно. Нямах съмнение, че трябва да приключа със сериала, защото той изискваше и заслужаваше голяма част от бремето ми, a as всъщност повече от всичко на света исках да бъда родител.“
И така, как се справя Сара Джесика като майка? С помощта на желязна организация, силна воля и твърдо поставяне на границите. Така като я гледам, си мисля, че с тази комбинация би могла да постигне всичко, защо не и да седне в кметския стол на Нк> Йорк? Засега тя насрочва всички свои бизнес срещи, след като заведе Джеймс Уилки на училище, но преди близначките да се събудят от следобедния си сън. „Имам чувството, че ако ме няма само до 3.30, щом ме виждат всеки ден, когато отворят очи, не е толкова страшно.“ Никога не говори по мобилния си телефон, освен в спешни случаи, и пише само есемеси и имейли. През уикендите бягат от града в Хамптънс, а понякога прекарват ваканциите си в семейната къща на Mamlo в Ирландия, макар че тя е толкова малка, че още не са измислили къде ще поберат в нея леглата на близначките. Мечтае си в неделя сутрин да четат с мъжа си вестници на плажа, но това никога не се случва. В момента приятелският й кръг включва основно майки от училището на Джеймс Уилки, с които отношенията им са се разбили във времето по един съвсем естествен начин. Това лято Сара Джесика, Матю и децата прекараха заедно с техните семейства в Италия, където отпразнуваха втория рожден ден на момичетата. След дългата и подробно отразена от жълтите вестници битка на Сара Джесика с безплодието, Лорета и Табита бяха родени от сурогатна майка. Лорета е по-едричка и смела от Табита, която е мъничка, с маслинена кожа и огромни кафяви очи. „Табита е много срамежлива – разказва Сара Джесика. – Когато се качим в асансьор, започва да трепери, страшно е сладка, като Бамби. А Лорета се е метнала на мъжа ми, с пронизващи сини очи. И е доста по-нахакана.“
Хубавото на късното майчинство е, че си много по-търпелив родител, категорична е Сара Джесика. „Имала съм достатъчно възможности да правя неща, които ми доставят удоволствие, като например да спя. Спала съм до 11 в продължение на дълги години. В момента единственото, което ме притеснява, е енергията, която ми трябва, и дали ще мога да я поддържам. Сещам се за периода, в който Джеймс Уилки израстваше, и всички усилия, които положих, а сега ще трябва да ги умножа по две.“ В професионалния си живот Сара Джесика продължава да променя правилата. „Преди си мислех, че това е възрастта, за която ще трябва да се притеснявам. Когато работата ми ще намалее, няма да има хубави роли за мен и ще се чувствам изолирана, отчаяна и принудена да снимам някакви неща, които всъщност не ми харесват особено. Но сега съм толкова заета, че някак си не виждам пред себе си въпросния период на залез. Не казвам, че той няма да дойде и да ме цапардоса по главата като един тон тухли, на този етап обаче намирам работа, която истински ме вдъхновява.“ През декември тя ще се появи в „Новогодишната нощ“, от режисьора на „Деня на влюбените“ Гари Маршал, където ще си партнира с Робърт де Ниро, Мишел Пфайфър, Холи Бери, Зак Ефрон и още цял куп звезди. А в момента обмисля графика си за догодина и дали да не излезе извън хоризонта на обичайните си роли, като приеме да участва в трилър. Времето напредва и Сара Джесика осъзнава, че е закъсняла – нещо, което явно рядко се случва. „О, боже, 11.59 е, – възкликва тя. – Трябва да изтичам до вкъщи да се преоблека, защото имам бизнес среща в 12.15 ч.“ След което буквално хуква по улицата към своя апартамент, а след нея се вее конската й опашка.
Вижте интервю със Сара Джесика Паркър за филма „Сексът и Града“:
Add comment