В общественото съзнание изневярата винаги е грях, винаги е престъпление
Още повече в очите на измамения! Но ние току-що анализирахме корените й, нима можем да се отнесем към нея така еднозначно? Съвсем не: защото излиза, че понякога именно изневерите спасяват брака. Да, ако хората не решават своите вътрешни и сексуални проблеми, ако по някакви причини не желаят да се променят, но много държат на своя съюз, изневярата играе ролята на клапан, през който „се изпуска парата“, без да се рискуват отношенията.
Изход, няма що! Но все пак изход. Няма да проповядваме, никого няма да осъждаме. Но според психолозите изневярата (дори в името на запазването на семейството) е страшна, защото нарушава вътрешната цялост на човека. Както и да се оправдава, каквото и чудовище да е неговият брачен партньор, изневерявайки, човек стъпва на крайно хлъзгава почва. Той живее двоен живот, който е принуден да скрива. Това е тежко дори на битово ниво: винаги съществува риск да се издаде – телефонен разговор, sms, случайно открити следи от червило.
Но дори това не е най-страшното. Най-страшното е, че не можеш да избягаш от самия себе си! Вътрешното усещане за извършеното предателство започва да разрушава душата – и рано или късно води до крах. Започват депресии, спада интересът към живота, губи се неговият смисъл. Изводът е, че изневярата винаги струва скъпо. Толкова скъпо, че е много по-евтино във всякакъв смисъл да се решават проблемите, които ни карат да търсим утешения встрани от постоянната връзка.
Но, да предположим, че най-лошото е станало – изневерили са ви. Какво да правите?
Потърпевши споделят, че макар да им е било много тежко, понякога непоносимо, все пак след известно време повечето от тях са били благодарни на съдбата за този урок. Това се случва, когато човек възприеме изневярата като повод да се замисли за себе си, да направи преоценка на приоритетите, да се научи да се отнася по различен начин и към себе си, и към околните. Изминавайки този път, хората стават много по-пълноценни и искрено се радват на тази урок. Това е положителната страна и тя винаги е налице.
Но си остава въпросът: да простим или да. не простим. В този случай психолозите съветват трезво да прецените силите си. Помислете дали ще успеете в бъдеще никога, дори в мислите си, да не се връщате към този епизод? Да забравите, да изтриете от паметта си. Ако това е възможно, ако сте твърдо уверени, че тази история никога няма да изплува, няма да застане между вас и партньора – отлично, можете да запазите брака си. Ако нямате тази увереност – трябва да се разделите. Съвместният ви живот би бил невъзможен.
Leave a reply