Когато чувах някой да казва, че ако не си обичал, все едно не си живял, започвах да споря ожесто­чено с него. Защото лично на мен любовта ми е създавала само проблеми.

През леглото ми минаха много жени, ала нито една от тях не се задържа. Да си призная, аз и не направих усилие за това. Добре ми беше така – без ангажименти, без излиш­ни емоции, без усложнения. Знаех, че винаги мога да вдигна телефона и да повикам някоя мацка за едното чукане. Слава Богу, че имах и такива меж­ду бившите си гаджета, които също като мен не се задълбочаваха много-много в чувствата, а жи­вееха само за мига и удоволствието.

Когато навърших 40, майка ми, която и преди ме тор­мозеше, започна все по-явно да мърмори, че живея като единак, че съм пълен егоист, щом не искам се­мейство и деца. И че като си отиде и тя, един ден ще умра сам като куче. Про­пусках покрай ушите си ду­мите й и си живеех живота.

Една вечер, като се връщах от работа, на пей­ката в кварталната градин­ка видях млада жена с дете. Момиченцето беше около 4-5-годишно и нещо й говоре­ше. Може би нямаше да привлекат вниманието мi, ако не бях чул думите на де­тето: „Няма страшно, мамо, и друг път сме се оправя­ли!“ Тогава жената го прегърна и я чух да хлипа. Краката ми сами ме пове­доха към тях. Попитах мога ли да помогна с нещо, а жената избърса сълзите си и рязко каза, че нямат нуж­да от помощ. Момиченцето обаче ме погледна сериоз­но и ми обясни, че чичо Гошо пак ги изгонил и сега няма къде да спят. Сърцето ми се сви и макар че нямам навика да заговарям непоз­нати, още по-малко пък да им се доверявам, казах на двете дами – малката и го­лямата, че ги каня на гости у нас. В очите на майката се мярна страх, но моми­ченцето спокойно ме хвана за ръка и я подкани да тръгне с мен. Така се запоз­нах с Диана и Лили. Когато ги нахраних, Диана сложи момиченцето си да спи в моята спалня и после се върна при мен. След крат­ко мълчание ми разказа, че като била студентка в тре­ти курс, забременяла от гаджето си. Когато глупакът разбрал, че ще става баща, категорично отказал да по­еме отговорност и я заря­зал. За аборт било късно, а родителите й се отрекли от нея – не могли да преживе­ят срама, и спрели да й пра­щат пари. Изведнъж оста­нала съвсем сама, без ни­чия подкрепа. Работела каквото намери и едва ус­пявала да плаща квартира­та си и да се храни. Отка­зала да даде бебето за оси­новяване, макар да знаела, че я чакат трудни дни. Доб­ре, че хазяйката й се ока­зала свястна жена и много й помагала за малката Лили. А когато детето поотраснало, намерила връзки да го настанят в детска гра­дина, за да може Диана да работи. Но възрастната жена починала и в апарта­мента й се настанил синът й пияница. Оставил двете да живеят там при едно ус­ловие – или Диана да му стане любовница, или да плаща двоен наем. Избра­ла второто. Намерила допъ­лнителна работа и така криво-ляво се справяла. От­казът й да спи с него го вбе­сил и той непрекъснато на­мирал повод да й вдига скандали дори пред детето. На няколко пъти, като се напиел вечер, ги гонел от квартирата, а на сутринта, като изтрезнеел, ги приби­рал обратно.

Докато я слушах, взех ре­шение да оставя двете у дома. Но когато предложих на Диана да заживее при мен, докато намери свяст­на квартира, тя категорич­но отказа. Може би се изплаши, че ще се възполз­вам от нея – нали досега се беше сблъсквала само с идиоти. До сутринта я убеж­давах, че нямам никакви лоши намерения нито към нея, нито към момиченцето й, а просто искам да помог­на, защото имам възмож­ност. И без това живеех само в спалнята и в кухня­та, останалите три стаи в огромния си апартамент почти не използвах. Казах й, че ще се разберем за наем, като си стъпи на кра­ката. Едва тогава тя прие.

Така изведнъж животът ми се промени. За пръв път изпитах желание да опоз­ная една жена. Тръгнах от любопитството, преминах през възхищението, докато накрая се влюбих до полу­да. Може би защото за го­дините си тя беше премина­ла през много изпитания, беше много различна от тези, с които дотогава имах взимане-даване. Беше и умна, и мъдра, и красива. Намерих й работа при един приятел, а после й помог­нах да възстанови студент­ските си права и да завър­ши образованието си. И нито веднъж през тези три години, в които живя у дома като квартирантка, тя не се опита да ме съблазни, нито пък аз й показах, че я же­лая. А така я исках, че чак ми се виеше. Но успях да овладея страстите си, за­щото не исках да ме приема като поредния тъпанар, който иска да я вкара в лег­лото си. Лили пък порасна пред очите ми и вече не можех да си представя, че няма да чувам гласчето й, като се върна след работа. Затова когато една сутрин Диана ми каза, че може би е по-добре да си потърси друга квартира, сърцето ме заболя. Призна ми, че е влюбена в мен, но не иска повече да ми пречи и без това се намесила така неочаквано в живота ми. Боже, как исках да чуя точ­но тези думи! Прекъснах я с целувка и повече не я пуснах никъде. Сега сме семейство и освен Лили си имаме и Пламен джуниър. Благодаря на съдбата, че така неочаквано ме срещ­на с Диана. А може би не е било случайно и точно аз, егоистът, трябваше да я видя онази вечер, на она­зи пейка, и да я прибера у дома, за да разбера, че наистина, ако не си оби­чал, не си живял.

Пламен

Научих тежък урок – устата да не говори, какво виждат очите!