Роден съм на 10 август 1982 г., рус и бял, с кафяви очи, слаб и строен, възпитан и културен мъж. Пиша ви от едно място, което не е от най-желаните. В момента съм в затвора, но не е казано, че всички, които сме тук, сме престъпници. Ще ви разкажа своята история.

Беше февруари, когато се запознах със Стефка от Силистра. Отначало нещата тръгнаха толкова добре, че нямам думи да ви ги опиша. Бяхме невероятна двойка. Не преставах да мисля за нея, вечер не можех да спя, бях станал като сомнамбул – сърцето ми заспиваше, а очите ми бяха отворени. Когато се опознахме по-добре, започнах доста да й угаждам. Харчех безразборно за нея. Любовта беше замъглила ума ми до такава степен, че не знаех дали съм жив или умрял. Тя също ме обичаше до полуда. Когато се чувахме по телефона, плачеше за мен, питаше ме: „Къде си, луд?“ Така ме наричаше, понеже обичам високите скорости. Имам един скромен автомобил BMW 320-М. За съжаление ми бяха отнели книжката за превишена скорост.

Казвах на Стефка за всяка своя крачка, не я лъжех, нито пък съм й изневерявал. Тя знаеше това и ми имаше голямо доверие, както и аз на нея. Един ден бяхме у нас, когато тя започна да ми разказва за себе си и за семейния си живот преди да ме срещне. Останах изумен от всичко, което беше преживяла. Не можах да сдържа сълзите си и заплаках. Съжалявах я, че беше страдала толкова много с бившия си мъж. Успокоявах я, защото чувствах болката й. Твърдо й обещах, че ще бъда неин до гроб. И от нея чух много силни и велики думи – щяла да се самоубие, ако някой попречи на любовта ни.

Както вече казах, аз обичам високите скорости и не спазвам твърде правилата, но алкохол не употребявам. Моята любима пиеше умерено. Една вечер бяхме на заведение. Няколко пъти тя настояваше да отпия от чашата й. И аз – да не й откажа – го направих. После тя поръча питиета за мен и за себе си и настоя да го изпия, за да й докажа, че я обичам. Глътнах го на два пъти и усетих, че не ми е добре. Имах чувството, че ще падна от стола. Стефка ме успокояваше, постоянно се прегръщахме и целувахме, сякаш беше за последно. Хората не ни интересуваха.

После отидохме у нас тъй като аз живея сам. Любихме се и се гушкахме. А след това реших да я закарам до тях с колата, въпреки че нямах книжка. Оставих я и на връщане ме спря полицейски патрул. Поискаха ми документите. Уви, нямах такива. А когато духнах дрегера, той отчете доста алкохол. Молих ги да ми простят, не съм спорил ни най-малко с тях, но те въобще не ме чуваха. Претърсиха колата и… стана една, не е за разправяне.

Осъдиха ме по бързата процедура на 8 месеца затвор. Бяха ми взели телефоните и аз помолих адвоката да звънне на моята Стефка, за да й съобщи тъжната новина. Да я помоли да дойде да се видим. Само че от нея нямаше никаква вест. През цялото време се бях заблуждавал, че тя е моята принцеса, но явно бях заложил на неточния човек.

На втората седмица, след като бях зад решетките, получих писмо от приятел, че Стефка също е задържана, ала и той не знаеше за какво. Писа ми още, че била от ромски произход, макар че за мен това не е от значение – нали всички сме хора.

Изпратих й няколко писма до Сливенския затвор, но така и не получих отговор. Разбрах, че нашата голяма любов увехна завинаги. Тя ме нарани и ме накара да страдам. Мисля, че не го заслужавах след всичко, което бях направил за нея.

Тя ме загуби, но се надявам, че друга ще ме открие. Вярвам, че има много дами, лъгани и наранявани като мен. Ако някоя иска, нека ми пише, дори глухоняма да е, пак ще я приема. Е, не мога да огрея всички, една единствена ще спечели доброто ми сърце и то ще остане вярно до края. Адресът ми е: Белене 5930, ОЗ, I група, 4-та килия.

Константин Кузмов Георгиев