Винаги съм приемал предизвикателната идея на дамите да бъда кавалер и след като си уговарях срещи с разни жени в сайтовете за запознанства, все аз пъту­вах до родните им места.

На не една и две Еви из­пълнявах желанията и кап­ризите и се мятах на бързи и експресни влакове по пътищата на България. Пътувах по своите важни булчински задачи – нали това исках, да си намеря булка, и задължително с девиза „Слънце, въздух и туризъм – здрав и бодър организъм!“. Мои спътници бяха неволята, разочаро­ванието, дългото ходене по мъките. Някои от тях въоб­ще не идваха на срещите, а други с нетърпение ме чакаха да понапълня праз­ните им търбуси и ме на­падаха като прегладнели кучки. Това е вторият слу­чай в живота ми, когато с поредната жена от обява се срещнахме на неутрал­на територия, пак в Стара Загора – този път с Диана от Габровския край.

В писмото си тя пишеше, че имала неуспешен брак и поради несходство в харак­терите се разделила със съпруга си, от когото беше родила и детенце. С време­то обаче излекувала ду­шевните си рани и решила да си даде втори, по-добър шанс. Пишеше още, че е интелигентна, с висше ико­номическо образование и работела като застрахова­телен агент. В Стара Заго­ра Диана дойде навреме. Лесно я разпознах – закръ­глена, руса, с бяло лице. На пръв поглед ми хареса, но забелязах и друго – че от­страни до нея стои млад мъж и под мустак ме оглеж­да и се подсмихва. С Диа­на разменихме две-три думи в началото и като ка­валер аз й предложих да се поразходим и опознаем. Тогава тя ми каза, че не била сама, а довела и брат си. Запозна ме с него – този, дето ме оглеждаше. Явно че го беше взела за интимен съветник, той да си каже тежката дума дали ме одобрява. Е, тръгнахме тримата, седнахме да пием по едно кафе, побъбрихме си общи неща за по-малко от час и поне­же нямаше как да си кажем най-важното, за което всъщност се срещнахме, станахме от заведението. Преди това обаче, когато брат й отиде до близкото павилионче да си купи ци­гари, аз я упрекнах за нео­бмислената постъпка да помъкне и него на първата ни среща. Казах й, че имам желание да се видим отно­во, но насаме, както си му е редът. А тя се нацупи и след като се разделихме, повече не ме потърси.

От тук нататък вече имах едно наум – че всяка след­ваща може да доведе не само брат си, ами и цялата рода, за да ме одобрят или отхвърлят. Нищо чудно ня­коя хитруша да направи и десант с подбрано от нея компетентно жури, което като ме види, да ми поста­ви оценка по шестобалната система.

Затова искам да се обърна към дамите със следните думи: Моля ви, спрете със своите глупави недомлъвки, маймунджилъци и номера! Играйте на масата с открити карти! А тези от вас, които се страхуват от мечки, да не ходят в гората.