На някого може да се сторя смешен, но през последните седмици не съм на себе си.
Просто откачих по една жена, която дори не знам как изглежда. Вместо своя снимка беше качила друга – две преплетени сенки на мъж и жена, а отстрани клонче цъфнала калина. Това ми стигаше, за да поискам да ме добави към абонатите си. Тя го направи, запознахме се и в продължение на доста дни си писахме. Влюбих се в Калина, без да съм видял очите й и без да съм чул гласа й.
Заради нея започнах непрекъснато да вися в скайпа, не го изключвах дори когато бях на работа, макар че беше трудно да си чатим, особено за нея. Всъщност не знам какво работи, но понякога, без да каже дума, изчезва. Включва се вечер, след като се прибере. Едва дочаквам този момент – с часове дремя пред монитора и я чакам. Когато не се появява, не заспивам…
Как ли не я молих да ми прати своя снимка, но тя до края отказваше. За мен не е толкова важно как изглежда, сърцето ми вече я е харесало, но все пак съм любопитен какви са очите й, каква е косата й, как се усмихва. Всеки път ме реже по един и същи начин – не изпраща снимки на хора, които не познава добре. Предложих й да се видим, та опознаването ни все пак да започне отнякъде. И на това не се съгласи намираше всякакви причини, за да отлага срещите ни. Добре, че за едно кандиса – даде ми имейла си.
Една вечер в чата й написах, че съм влюбен в нея, че със сигурност тя е жената, с която искам да прекарам живота си, ще съм готов на всичко, за да ми се довери. Обещах й, че ще я направя щастлива. Толкова мили и нежни думи никоя друга не ме беше предизвиквала да казвам. Калина ми пращаше усмивки и няколко пъти ми написа едно и също изречение: „Това е нереално.“ И защо, питах я. Тя си знаеше своето – не съм я виждал, не съм я чувал, за каква любов й говоря. Като се замисля, може би има право от нейна гледна точка нещата може би изглеждат абсурдни. Но аз слушам сърцето си, а не нейните аргументи.
За да бъда по-убедителен, започнах да й пиша дълги имейли. Разказвах й за себе си, за семейството си, за мечтите си. Тя не отговори на нито един. Преди седмица ме изхвърли от скайпа си и аз мисля, че ще се побъркам без нея. Луд съм по тази жена, а не знам как да стигна до нея.
Ако някой може да ми даде съвет как да я намеря, как да я накарам да ме чуе, да ме види и да ми повярва, нека ми пише чрез вестника.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Любов от разстояние? Има начин!
Leave a reply