Във всички сакрални традиции, особено на народите земеделци, съществува особено, свещено отношение към зърното
И не само към пшеничното или ръженото, а към всяко семенце. В малкото зрънце сякаш спи бъдещото растение: посади го в земята, полей го и ще се пробуди новият живот, семето ще се превърне в клас, в цвете, в дърво.
УМРИ И ВЪЗКРЪСНИ
Зърното, семето е и матрица на живота: то трябва да умре, за да се възроди; ако не се посее, не се „погребе“, няма да даде плод. Нищо чудно, че в магията зърното се използва от древността в най-мощните ритуали.
Всички познават достигналия до нас обичай да се посипват със зърна новобрачните: така гостите – близки и приятели, им желаят богатство, благоденствие и процъфтяване. В различни култури се използват различни зърна: пшеница, ориз, ръж и т.н. Има обаче и зърна, които не бива да се използват в сватбените ритуали – така например някога в Русия пшеница разсипвали само върху гроба. Върху зърната се събирали птичките и като се нахранели, отлитали в небето, за да се помолят на Господа за починалия.
Наречени зърна спасявали от ревност. Битувал например следният обред за мир в семейството. Жената, страдаща от ревността на съпруга, трябвало на намаляваща Луна при изгрев да вземе шепа пшеница, да запали църковна свещ и да нарече над зърната: „В името на Отца, и Сина, и Светия дух. Да изчезне, да погине, да напусне сърцето завинаги на раба Божий (името на съпруга й) ревността. На злата ревност вечен помен. Амин“.
След това, стискайки зърната в лявата ръка, жената загасвала свещта с дясната и отивала в полето или в гората – там, където се събират птици. С рязко движение разпръсквала зърната така, че птиците веднага да започнат да ги кълват. При това три пъти трябва да каже: „На майната земя тези зърна падат. Както птиците ги вдигат, така и ревността на раба Божий (името на съпруга) да вземат“, пише вестник „Феномен“.
Leave a reply