Едновремешната българска православна традиция повелява, че първото дете се кръщава на дядото от бащина страна, ако е момче, или на бабата, ако е момиче
Второто дете подновява името на бабата и дядото от майчината страна. Следващите деца някога се кръщавали на други близки роднини, включително на кръстника и кръстницата. Изключение правели само когато детето се роди на голям църковен празник. Тогава му давали името на чествания светец.
Днес изборът на името е много по-либерален, а в Закона за гражданската регистрация, в раздела „Имена на българските граждани“, е изрично записано, че собственото име на всяко лице се избира от родителите му. Вярно, че и от двамата родители, но е прието да се смята, че майката в случая има тежката дума. Вероятно заради това често името на внучето става повод за първата битка, която свекървата и снахата водят помежду си. Възрастните, или поне някои, смятат че ако детето не бъде кръстено на тях, това е сигурен знак за неуважение от страна на младите.
Все пак не допускайте грешка, която може да накара детето ви да се чувства цял живот нещастно от името си.
Трябва сериозно да помислите – името е първият подарък за вашето бебе! То ще стане част от него, а според някои вярвания даже ще олицетворява и характера му.
Добре е да си отговорите на няколко въпроса. Дали името да е просто красиво или искате да носи смислов заряд? Дали да е в памет на баба или дядо, или да е от модните в момента? Дали да е „конвертируемо“ и приемливо за произнасяне и на друг език, като се има предвид, че детето ви ще е гражданин на света?
Разбира се, отговорите на тези въпроси и изборът са право единствено и само на родителите, но какво лошо има да обсъдите още преди раждането с по-възрастните си роднини какво име сте избрали. Обяснете им логиката на своя избор и ги уверете, че името на внучето няма нищо общо с чувствата, които изпитвате към тях. Ето няколко аргумента, с които ще ги убедите.
Мислили сте и сте решили, че е най-добре да кръстите първородното си дете с име, което не е на никой, за да няма сръдни в родата.
Не е хубаво името да е дълго и трудно за изговаряне. Още повече, че у нас са задължителни три имена -собствено (лично), бащино и фамилно, затова личното трябва да стои добре редом с другите две.
Ако бебето се роди в деня на голям християнски празник или близо до него и ако православието е традиционното ви вероизповедание, може лесно да убедите роднините, че е добре детето да бъде кръстено на календарния светец. Така заедно с името то ще получи и един хубав празник за цял живот.
Обсъдете с бабите и дядовците варианта да дадете на детето някое от хубавите български имена, в които е кодирано пожелание за добро бъдеще. Такива са например имената на цветя за момиче, които са свързани с пожеланието за физическа красота.
Може да сразите консервативните баба и дядо с аргумента, че детето един ден може да учи или да работи в друга страна и че при това положение името му трябва да е лесно за произнасяне и разбираемо за хора от друга народност.
Няма лошо да вземете и само буквичката на дядо или баба, но им го кажете навреме, като уточните, че искате името да е по-благозвучно или по-модерно от техните, но че все пак е свързано с тях.
Може да се позовете и на суеверия, ако сметнете, че те ще имат достатъчна тежест. Например вярванията, че ако кръстиш бебето на друг, то ще повтори неговата житейска съдба.
Всъщност, ако във фамилията има поддържани с поколения имена, които са разпознаваеми, запомнящи се и свързани с фамилната история, какво лошо има детето ви да ги носи?
Каквото и да решите обаче, важното е, че вие, като родители, имате пълната свобода – и морална, и по закон, да кръстите детето, както намерите за добре. И бъдете сигурни, че дори в началото някоя баба или дядо да се правят на обидени, щом съзрат първата усмивка на мъничето, ледовете ще се стопят мигновено. В края на краищата едно дете не се обича заради името му, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply