Не може да бъде!
Искам да ви разкажа нещо за доброто старо време, когато бях млад и търсен мъж. Знам, че ви пишат повече жени, но реших и аз да споделя с вас своя живот, защото съм много наранен. Още в училище минавах за Казанова и Дон Жуан. Хубав си бях, а и все още съм – с черна чуплива коса и сини очи, комбинация много харесвана от жените. Налитаха ми не само съученички, а и по-големи какички, и семейни жени. Никоя не съм насилвал – сами ми се лепяха. Ала бързо ми омръзваха и като преспях с тях и им се наситех, спирах да им звъня. Те пък почваха да се тръшкат, да ми се молят, дори ме заплашваха със самоубийство. Абе, добри времена бяха откъм свалки и флиртове.
И ей така, неусетно, станах на 30. Като се огледах, всичките ми набори и приятели имаха зад гърба си поне един брак и деца, а аз притежавах само дълъг списък с бройки. Затова реших, че е време вече да се задомя. Бързо си намерих съпруга – съученичката ми Ваня. Тя си беше красавица, но от онези, кротките, дето само учат. Дори не се учудих, когато се оказа девствена. Това ме поласка, защото бях сигурен, че ще остана единственият мъж в живота й. После Ваня ме дари с две прекрасни деца, за което й бях много благодарен. Не можех да се оплача от нея – у дома винаги беше чисто и уютно, а и готвеше много добре. Гледаше ме нежно с красивите си зелени очи като примирена японка и се съгласяваше с всичко, което й казвах.
Кротнах се малко, но след две години спокоен семеен живот донжуанската ми кръв отново кипна и отново тръгнах да си търся бройки. Гледах Ваня да не разбере, защото не исках да я наранявам. И така цели 7 г. Един ден обаче жена ми се прибра от работа и с възможно най- тихия гласец изтърси, че иска развод. Помислих, че се шегува, защото нито се усмихваше, нито крещеше, а беше равна като добруджанските поля. Попитах дали съм я разбрал правилно, защото не виждах как ще стане това. Но тя беше категорична. Имала си приятел – неин колега, с когото най-после разбрала какво е да си обичана. На мен обаче чивиите ми избиха и й заявих изобщо да не си помисля за раздяла. Как така мен ще ме зарязва жена, и то собствената ми! Аз бях този, който можеше да реже, а не жените мен! И отново с най-равния си глас тя отговори: „Както искаш, аз все едно се изнасям при Иордан.“ Освен това щяла да вземе и децата, защото й било писнало да й изневерявам, а нея да я подиграват, че е задръстена и не вижда забежките ми. А аз, глупакът, си мислех, че никой не е разбирал, като съм хойкал.
Както и да е. Разведохме се, макар че аз доста оспорвах исковата й молба, и децата все пак останаха при нея. Иначе редовно плащам издръжката им, но им се кефи онзи Данчо. Понякога ми идва да му метна един як бой…
Оттогава минаха две години. Аз продължавам да си бъда с други жени наляво-надясно, но вече не ми е така гот и запленяващо, както преди. Изчезнаха тръпката и първичният инстинкт от кръвта ми. Не мога да се примиря с това, че се разделихме с жена ми. Е, вярно, хойках, но нима това е причина да ме напусне?
Защо мъжете кръшкат?
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща: lichna.istoria@gmail.com
Leave a reply