Искам да ви разкажа за моя отчайващ живот. Наричам го така, защото съм нещастен.
Казвам се Даниел, на 33 г. съм от Плевен, висок, слаб, красив, интелигентен и с чувство за хумор. Уважавам и ценя хората, които ме уважават и ме приемат такъв, какъвто съм – гей.
Родителите ми разбраха за мен няколко години. Те не приемат сексуалната ми ориентация, имам неприятности с тях и до ден днешен, но това е друга тема.
Преживял съм много връзки с мъже – женени и неженени. И все попадам на неподходящи, които гледат само да ме използват, независимо дали парично или сексуално. Не искам да съм кукличка за една вечер. Сериозната връзка не се крепи само на хубавия секс, него можем да го намерим навсякъде и по всяко време. За нея са необходими доверие, уважение, обич, любов и разбирателство. Мечтая да намеря човек, който знае какво иска от живота. Да бъде честен и коректен, да държи на мен, без лъжи, измами и изневери между нас. Ако е възможно, да съжителстваме заедно като семейство. Готов съм да започна работа в неговия град и да живеем пълноценно, тъй като животът е много кратък. Не знам защо, но имам надежда, че ще открия такъв човек.
Може би ще си помислите, че вярвам е приказки и чудеса или, че живея в свой измислен свят. Не е така – просто се надявам да срещна добър човек, който да сбъдне мечтата ми. Ако някъде има такъв, нека ме потърси. В момента съм при баба на село. Тъй като с моите родители не се разбираме, предпочетох да избягам тук. Искам да ви кажат че нямам пари и пътуванията ми до други градове са невъзможни, мога да стигна само до Плевен. Казвам тези неща, за да не се получи някакво недоразумение и да излезе, че съм лъгал.
В България звучи странно еднополови човеци да живеят заедно като семейство. Много хора се присмиват на това. А в чужбина не е така, там дори еднополовите бракове са разрешени и хората намират подобно съжителство за нормално.
На мъжа, който се съгласи да живее с мен, няма да му бъде обичан, уважаван и най-вече ще му отдам цялото си сърце. Не очаквам принца на бял кон или с BMW, който да ме отведе в своя дворец. Достатъчно е да е добронамерен, сериозен и искрен. Да живееш сам е непоносимо.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Това, че съм гей, означава ли, че трябва да съм винаги сам?!
Leave a reply