В България гейовете са обречени да живеят в самота

Искам да ви разкажа за моя отчайващ живот. Наричам го така, защото съм нещастен.

Казвам се Даниел, на 33 г. съм от Плевен, висок, слаб, красив, интелигентен и с чувство за хумор. Уважавам и ценя хората, които ме уважават и ме приемат такъв, какъвто съм – гей.

Родителите ми разбраха за мен няколко години. Те не приемат сексуалната ми ориентация, имам   неприятности с тях и до ден днешен, но това е друга тема.

Преживял съм много връзки с мъже – женени и неженени. И все попадам на неподходящи, които гледат само да ме използват, независимо дали парично или сексуално. Не искам да съм кукличка за една вечер. Сериозната връзка не се кре­пи само на хубавия секс, него можем да го намерим навсякъ­де и по всяко време. За нея са необходими доверие, уваже­ние, обич, любов и разбирателство. Мечтая да намеря чо­век, който знае какво иска от живота. Да бъде честен и ко­ректен, да държи на мен, без лъжи, измами и изневери меж­ду нас. Ако е възможно, да съжителстваме заедно като семейство. Готов съм да започна работа в неговия град и да живеем пълноценно, тъй като животът е много кратък. Не знам защо, но имам надежда, че ще открия такъв човек.

Може би ще си помислите, че вярвам е приказки и чудеса или, че живея в свой измислен свят. Не е така – просто се надявам да срещна добър човек, който да сбъдне мечтата ми. Ако някъде има такъв, нека ме потърси. В момента съм при баба на село. Тъй като с моите родители не се разбираме, предпочетох да избягам тук. Искам да ви кажат че нямам пари и пътуванията ми до други градове са невъзможни, мога да стигна само до Плевен. Казвам тези неща, за да не се получи някакво недоразумение и да излезе, че съм лъгал.

В България звучи странно еднополови човеци да живеят заедно като семейство. Много хора се присмиват на това. А в чужбина не е така, там дори еднополовите бракове са разрешени и хората намират подобно съжителство за нормално.

На мъжа, който се съгласи да живее с мен, няма да му бъде обичан, уважаван и най-вече ще му отдам цялото си сърце. Не очаквам принца на бял кон или с BMW, който да ме отведе в своя дворец. Достатъчно е да е добронамерен, сериозен и искрен. Да живееш сам е непоносимо.

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

Това, че съм гей, означава ли, че трябва да съм винаги сам?!