Родителите ми са категорични, че трябва да се разведа, но аз го обичам!
Толкова съм притеснена и объркана, че реших да споделя своята история с Вас.
С Киро се запознах преди 3 години на един купон. Танцувахме двамата през цялата вечер, после той ме изпрати до нас, целувахме се дълго на една пейка, близо до нашия блок, и накрая, разбира се, си разменихме телефоните. Бях чувала, че има любов от пръв поглед, но не вярвах, че ще ми се случи.
Станахме гаджета и всичко беше прекрасно. Той беше най-романтичният мъж, когото познавах. Правеше ми изненади, подаръци, обсипваше ме с цветя. А сексът ни беше толкова страхотен, че мога смело да кажа – Киро ме направи истинска жена. Имаше само един проблем. Приятелят ми работеше като търговски представител на голяма фирма, постоянно пътуваше в командировка, понякога не се връщаше по цяла седмица. Не можехме да се виждаме толкова често, колкото на мен ми се искаше. Обаче с времето свикнах и с това.
Обичахме се много, очаквах, че на първата годишнина от връзката ни Киро ще ми предложи брак. Той ми подари страхотен пръстен уникат, в комплект с гривна и обеци, но не отвори дума за по-сериозна стъпка в отношенията ни. Няколко пъти след това му намеквах, а той винаги отговаряше, че работата му е такава, че не би могъл да се грижи за семейство. Не искал жена му вечно да го чака и сама да отглежда децата му. Шегуваше се, че ще се ожени едва след като стане на 40. Сърцето ми се свиваше от болка, аз толкова исках ако не брак, то поне да се съберем да живеем заедно, но това сякаш беше невъзможно. Не че нямахме пари – аз работех, а Киро печелеше яко. Не се лишавахме от нищо. Той дори ми подари малка кола, каза ми, че съм единствената жена, която е обичал истински. Само не разбирах защо не желае да се оженим.
После нещо се обърка, уж винаги използвахме презерватив, а се оказах бременна. В първия момент Киро страшно се зарадва, през цялата вечер ме целуваше, носеше ме на ръце и бях сигурна, че е щастлив. Затова ми дойде като гръм от ясно небе решението му, че трябва да направя аборт. Отново изложи познатите аргументи, но когато аз се разплаках и му казах, че съм готова да го чакам не с дни, а с месеци, че прекрасно ще се справям сама с детето, той ми призна нещо, от което изпаднах в истински шок.
Оказа се, че Киро не е никакъв търговски представител на голяма фирма, от години бил жиголо. Имал си няколко богати възрастни клиентки, които го използвали не толкова за секс, колкото за други развлечения – да ги придружава на партита, да пътува с тях в чужбина или просто да прекарват вечерта заедно. Напоследък се ограничил само с една дама, която имала ужасно много пари и го искала само за себе си.
Слушах го онемяла, после се разревах и се прибрах у дома. Три дни не излязох от вкъщи, не му вдигах телефона, не исках да говоря с никого. Не можех да си представя, че ще махна детето, че ще продължа живота си без Киро. После се поуспокоих, осъзнах, че повече от всичко искам този мъж. Дадох си сметка, че не ми пука от това, че е жиголо. В края на краищата не е ли по-добре да изкарва парите си от срещите с някакви дъртофелници, отколкото да работи друго, а да ми кръшка с млади мацки? Бях готова да го приема такъв, какъвто е, стига да родя бебето и да заживеем заедно. След седмица му се обадих и му казах всичко това.
Разбрах, че наистина ме обича, когато след като поиска време да помисли, дойде при мен с огромен букет рози и ми предложи да стана негова жена. После нае хубав малък апартамент, направихме скромна сватба и зачакахме детето. Разбира се, на нашите нямаше как да кажа истината. Все пак те са хора на възраст и едва ли биха я приели. Пък и бяха толкова щастливи, помагаха ми да приготвя детската стая, мама идваше да спи у нас винаги когато Киро отсъстваше. Родителите ми го обикнаха като свой син, особено татко страшно се разбираше с него. Може би затова, когато се роди синът ни, съпругът ми сам предложи да го кръстим на баща ми, още повече че неговият беше починал, когато мъжът ми е бил само на 3 години. А майка му живееше в провинцията, имаше втори брак и сякаш не бяха много близки.
Всичко вървеше прекрасно, Томи скоро ще стане на годинка. С Киро се разбираме, обичаме се и отсъствията му не нарушават хармонията в брака ни. Просто си забраних да мисля къде е през това време, мечтая да стане на 40 и да престане с тази работа, както ми е обещал. Правехме планове да започнем малък бизнес, в който на първо време да работим аз и баща ми, а после да поеме той. Уви, както казват хората, дяволът си няма работа и се чуди как да ни вгорчи живота.
Един ден приятелка на майка ми я поканила да отиде с нея при братовчедка й, която страшно забогатяла от реституцията и не знаела какво да си прави парите. Домакинята била много интелигентна жена, приела ги добре, пили кафе и яли торта, говорили си с часове. Дори не усетили кога започнало да се смрачава. Преди да си тръгнат, богатата братовчедка им споделила, че си има момче за забавление. Казала им, че харчи по него много пари, но пък защо трябвало да ги стиска. Била вече на възраст и имала достатъчно средства, за да си го позволи. Дори настояла да останат още малко, за да им го покаже, той трябвало да дойде всеки момент. А когато на вратата се появил Киро, майка ми припаднала. След като се свестила, я откарали с такси до нас.
Оттогава започна моят ад. Родителите ми са категорични, че трябва да се разведа. Нямам никакво намерение да го направя, обаче те ми се разсърдиха и дори не идват да видят внука си. Богаташката пък вдигнала грандиозен скандал на мъжа ми, защото той беше успял да ме опази в тайна от нея до този момент. Все още го държи при себе си, но ужасно го тормози. По-скоро тормози мен, като го води на продължителни пътувания, ангажира го все повече. Той вече не може да я понася.
Имаме малко спестени пари и се чудим дали да не заминем в чужбина. Съпругът ми има приятел във франция, който би могъл да ни помогне. Спира ме единствено това, че Томи е още малък. Пък и нали се говори, че кризата е повсеместна. Знам, че друг не може да реши вместо нас, и все пак се надявам някой да ми даде идея какво да правя. Обичам мъжа си и не искам да се разделям с него, а ми се иска нашите да престанат да ми се сърдят. Купувам си редовно вестника и ще се радвам да прочета съветите ви.
Една объркана жена
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Любов и пари
Leave a reply