Там, върху масата в кухнята се случи нещо уникално!
Здравейте, пиша ви от далечна слънчева Италия и дано с историята си ви накарам да се усмихнете и поне за малко да забравите драмите и проблемите.
Когато преди две години пристигнах в Рим, не знаех езика и носех написан на листче адреса на приятелката си Наташа. В началото ми беше доста трудно, защото да попаднеш от малко градче в европейска столица си е направо изпитание. Никога преди не бях виждала толкова много хора и такова движение. Заболя ме главата и бях на ръба да се върна с първия самолет. Добре, че Наташа ми се накара, каза ми да се стегна и да спра да цивря. Тя ми помогна да започна работа като домашна помощница при една възрастна жена. Казваше се Лусия и беше на 81. Мъжът й беше починал едва на 38 и я оставил сама с тригодишния им син. Тя повече не се омъжила и с много труд успяла да събере пари, за да осигури добро образование на сина си. С нейна помощ много бързо научих италианския. Постепенно двете се сближихме и отношенията между нас станаха приятелски. От сутрин до вечер възрастната жена ми разказваше за своя Микеле, който беше нейната голяма гордост, и ми показваше снимките му. От тях ме гледаше мъж на около 45, с прошарена коса и изумителни сини очи. Работеше в Щатите – беше шеф на някаква компания, и всеки месец й изпращаше достатъчно пари.
Един ден, когато той се обади по телефона, вдигнах аз. Отсреща беше Микеле. Попита аз ли съм Димана – прекрасната млада жена, която се грижи за майка му, и аз се засмях. Той каза, че майка му така се хвалела с мен, че нямал търпение да се запознаем. Щял да си дойде след месец и каза дотогава да измисля с какви български специалитети ще го посрещна, защото бил чувал от колеги, че българската кухня била страхотна. Развълнувах се! Можех да приготвям много неща, но ми се искаше да изненадам Микеле с нещо изключително. Нощем пък сънувах как влиза в стаята ми, прегръща ме, а после правим невероятен секс.
Така без да усетя, в трескаво очакване се изниза месецът и дойде денят, в който Микеле трябваше да се върне у дома след едногодишно отсъствие. Бях направила шопска салата, пълнени чушки и мусака. Когато му отворих вратата, той изглеждаше точно така, както си го бях представяла в сънищата си. Само дето не ме целуна както в тях, а стисна ръката ми и доста дълго я задържа, докато ме гледаше изпитателно. Изчервих се, защото имах чувството, че ме съблича с очи. Той каза, че е приятно изненадан от мен, представял си ме по- възрастна.
Обядът беше много весел. Лусия беше на върха на щастието и не спираше да плаче и да се смее. Разпитваше сина си за всичко, а накрая го скастри няма ли най-накрая да се ожени и да я зарадва с внуци, та да може спокойно да умре с мисълта, че родът им ще бъде продължен. Микеле се шегуваше, че от работа не му остава време за жени, пък и досега не бил срещнал достойна за него. Някъде в късния следобед станахме от масата. Той заведе майка си да си почива, а после дойде при мен да ми помогне да раздигнем всичко. Каза, че му е било много вкусно, и предложи той от своя страна да ми покаже своя кулинарен шедьовър – паста с морски дарове. Накара ме и да му обещая, че ще му помагам. После отиде на пазар и когато се върна, нареди да слагам престилката и да се захващам за работа.
Докато приготвяше пастата, той ми обясняваше всичко, а аз, развълнувана от близостта му и от това, че неволно ме докосваше, докато майстореше специалитета си, въобще не го слушах. В един момент той само каза: „Не издържам повече! Дима, ти знаеш ли, че си адски красива и точно като теб съм си представял майката на децата си. Искам те!„ Бях като хипнотизирана и не знаех какво да кажа. Тогава Микеле ме целуна, после започна да ме съблича бавно. Не се съпротивлявах – напротив, аз също започнах да го събличам. И там, върху масата в кухнята, сътворихме не кулинарен, а сексуален шедьовър. Дали защото отдавна не бях правила секс, или защото Микеле беше добър любовник, не знам, но изпитах такова удоволствие, което преди не бях си и представяла. После той ме заведе в банята, където малкият ни празник продължи. Когато излязохме, увити в хавлиите, в хола ни чакаше Лусия. Почувствах се адски неудобно, но тя се усмихна: „Сега вече мога да умра спокойно. Знаех, че Микеле ще те хареса, сърцето ми го подсказа!“ После ни благослови.
Така един италианец се втурна като торнадо в живота ми. Не ме отнесе, а ме накара да повярвам, че животът е наистина прекрасен. Сега съм съпруга на Микеле и тримата – аз, той и Лусия, живеем в Рим. След Нова година очакваме първото си дете.
Пожелавам на всички вас щастие като моето!
Димана
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Анонимните писма в пощата съживиха любовта ми
Leave a reply