Ревнувам го дори от дъщеря ни!
Пиша ви отчаяна, защото няма към кого да се обърна. На 29 г. съм, омъжена, с едно дете. Обожавам съпруга си и съм готова да направя всичко за него. Знам, че и той ме обича, но много го ревнувам. Давам си сметка, че така руша щастието ни и сама се погубвам, но не мога да преодолея това чувство, което буквално ме разяжда.
Преди сватбата като че ли не бях такава, но когато се оженихме, превъртях. Въобразявах си, че всяка жена, на която се усмихне, му е любовница. Започнах да го изпращам сутрин до офиса му, на обяд ходех да го виждам в обедната му почивка, а вечер го прибирах. Ако се наложеше той да позакъснее, сядах в кафенето отсреща и го изчаквах. Веднъж трябваше спешно да предадат един проект и той ме помоли да се прибирам, защото може да се върне и след полунощ, но аз заявих, че няма проблем. Висях в кафенето до 11, а като ме изгониха, защото затваряха, седнах в колата. През цялото време си представях, че Живко ме лъже и не работи по никакъв проект, а се чука със секретарката на шефа – една засукана мадама, дето ходи с деколтета, от които циците и всеки момент ще изскочат. Едва се въздържах да не хукна към офиса и да проверя какво всъщност правят. Екипът им излезе от сградата към 1 и аз се успокоих, че са само мъже. Като ме видяха, колегите му се подсмихнаха, а Живко ядосан ме попита докога ще го излагам пред тях с подозренията си. Всички го подигравали, а мен наричали Питбула. Заклех се, че това повече няма да се повтори.
Спрях да го изпращам и посрещам от работа. Не ходех и през обедната му почивка, но само аз си знам какво ми костваше това. Точно тогава забременях. Живко беше на върха на щастието, а аз изпаднах в депресия, защото вече бях убедена, че той ще започне да ми изневерява. Хранех се малко – страх ме беше да не надебелея много и деформираното ми тяло да не го отблъсне. Непрекъснато исках да правим секс и в третия месец заради една бурна нощ, в която се престарах в креватните упражнения, едва не изгубих бебето. Дори се наложи да лежа в болница за задържане. Слава Богу, всичко премина и родих прекрасна дъщеричка, която Живко обожава. Лошото е, че започнах да го ревнувам и от нея.
Майка ми твърди, че съм луда и трябва да отида да се прегледам. Мъжът ми бил прекрасен и трябвало да не го тормозя, защото така със сигурност щяла съм да го тласна в чуждо легло. Не знам какво да правя, но ако някой ден разбера, че Живко ми изневерява, със сигурност ще убия и него, и себе си.
Моля ви, помогнете ми да се отърва от болезнената си ревност!
Не позволявайте на ревността да отрови живота ви
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща: lichna.istoria@gmail.com
Leave a reply