Харесват ви мъже с релефни мускули и „плочки“ на корема?
Или ви възбужда, ако са кльощави? Може би давате мило и драго любовникът ви да е облечен в бял халат? Ако е така, поздравления -възможно е да сте фетишистка.
За първи път за сексуалния фетишизъм като психично отклонение започва да се говори в края на XIX век. Тогава той се описва като сексуално влечение, при което човек се възбужда от конкретна част от тялото или от неодушевен предмет. Например един мъж може да се възбужда от гърбави носове и да се влюби само защото съответната жена е с такъв нос. Ако тя обаче си направи ринопластика – край, сбогом, любов. Не всички случаи на фетишизъм обаче са тежки. Например ако се възбуждате от мускулести мъжки гърди, това безспорно е вид фетишизъм, но ако не е единственият критерий за избор на партньор, всичко е наред. Страстта по част от голото тяло или по неодушевен предмет се опитва да обясни дядо Фройд. Според него зависимостта от фетиш се появява в резултат на детска травма. По-късно някои психолози обясняват фетишизма с наличие на комплекси и неувереност в себе си. Като цяло мъжете са по-склонни към подобни маниакалности – вероятно защото те наистина обичат с очите. При тях най-често срещаните фетиши са гърдите, задните части, косата.
Наред с фетишистите има и антифетишисти – когато някоя част от тялото или предмет предизвикват рязка отрицателна реакция, която възпрепятства възникването на сексуално влечение. Например антифетишизъм може да бъде спортният екип при мъжете или три-четвъртите панталони при жените. Сред най-разпространените видове фетишизъм са тези към стъпалата на краката (привличане не просто към красивите стъпала, но и към тези с нестандартен размер – много голям или много малък), към бельото, към вида на тяло в мокри дрехи, фетишът към силата (мускули, но и проявата на физическа сила), медицински фетишизъм (възбуда от игра „на чичо доктор“). Челни позиции държат също обувките на висок ток, латексовите дрехи, униформите. Въпреки че има и по-крайни форми, обикновено фетишизмът е безобидна чудатост, която предизвиква повече смях, отколкото отвращение (има фетиши към обилно окосмени мишници и полови органи, към ватенки и т.н.).
В края на XIX и началото на XX век склонността към идеализиране на определени части от тялото или вещи се е смятала за болезнено извращение наред с хомосексуализма и хората, страдащи от тази патология, са били изпращани на лечение. Днес фетишизмът не се смята за нещо ненормално, с изключение на случаите, когато става причина за опасни и противозаконни действия, пише списание „За жената“.
Leave a reply