Оказах се между чука и наковалнята

Гаджето на най-добрата ми приятелка й изневерява – да й кажа ли или не?

Мими и Дани стана­ха дупе и гащи, след като из­караха заедно няколко нощ­ни дежурства в спешното отделение. Мими беше добра лекарка, но заради младостта й печените док­тори я поднасяха ту за едно, ту за друго. Затова Дари – медицинска сестра, с която всички се натиска­ха да работят, разпери чадър над нея. Още в нача­лото й даде пълна сводка кой кой е, какво търси, как кръшка и, разбира се, кой женен, кой разведен, кой стар ерген. Мими си е хубавица – две мнения няма. Като започна работа в бол­ницата, всички мераклии се изредиха да я видят, някои побързаха да си пробват късмета. Тя обаче следваше инструкциите на Дани и един по един разкара непод­ходящите.

Но казано е: каквото е пи­сано на глава, не отива на камък. Катя хлътна по един от хирурзите. Като го видях, разбрах защо без бой се е предна – Емо е от чаров­ните грозни мъже, толкова грубоват, че чак изглежда недодялан, с невиждан та­лант да оставя жените без дъх. И нашето Кате си изгу­би акъла по него, а мечтите й една по една започнаха да се сбъдват: Емо все се въртеше около нея, макар Дани да „го биеше през пръстите“. На Мими него­вата настойчивост й харес­ваше. Допадаше й и това, че не се церемони много – ис­каше да вечерят заедно, да отиват направо в кревата, защото й е намислил едни работи… Дани също го ха­ресваше, но знаеше, че не­говите слаби ангели са при­чина за развода му. Надя­ваше се, че все пак му е ув­ряла главата, оценява как­ва жена е Мими и че ако иска да има дом и семей­ство, тя е човекът. Емо – за учудване на всички, се държеше като най-пример­ния и най-влюбения мъж. Дори бдителната Дани приспа. До една вечер, ко­гато я извикаха да замести колежка с бъбречна криза.

Понеже в болницата всички я познаваха, тя влязла в лекарския каби­нет като вкъщи – с едната ръка чука на вратата, с дру­гата я отваря. И видяла как Емо е награбил новата лаборантка… Застанала на­среща с ръце на кръста и понеже на никого не цепи басма, го направила на нищо. Цяла седмица Емо я убеждаваше, че това било тъп мъжки бас, да не казва нищо на Мими. Дари замълча – наистина не си струва човек да си прова­ли щастието, защото го е ударил хормонът. Но го предупреди да си държи га­щите вдигнати. Емо се държал прилично, но Дани пак го беше спипала – този път с някаква руса ко­лежка от детското, на един платен паркинг близо до болницата. Като ги видяла в колата, Дани им се опулила на стъклото, показа­ла на Емо среден пръст и извикала, че му е спукана работата. Но пак си замъл­ча. След още няколко изцепки на Емо Дани яхна метлата. Пазеше Мими да не научи, а него го преслед­ваше като престъпник.

Една вечер пиехме кафе преди нощното й дежурство и тя ме попита: „Струва ли си толкова да се боря за тази любов? Той не заслу­жава Мими, утре някоя ще му скочи в леглото и той, защото е бройкаджия, ще я изчука, нищо, че обича Мими. Той си е кръшкач по душа и никога няма да си седне на задника.“ Дари мълчи и се чувства винов­на – нито да си трае, нито да предупреди приятелката си. А да те правят на параван е най-гадното.