Вече знам от опит, че скъпите вещи и парите не ни правят щастливи…
Отгледана съм в лукс и изобилие. Майка ми и баща ми през целия си живот имаха едно нещо наум – да не позволят аз и малкия ми брат да разберем какво значи „не“. Може би затова израснах разглезена, капризна, егоистка.
Единственото време, през което живеех другояче и се чувствах различно, бяха летните ваканции. Тогава отивах в едно планинско село. Там, при роднините на баща ми, които денонощно се грижат за градините и животните си, бях дете като всички други. Тичах по цял ден с хлапетата – боса и опалена от слънцето, помагах на баба да обере доматите или зеления фасул, да направи компотите от вишни и малини, да изчисти къщата, да изпере килимите и одеялата. Там се запознах и сприятелих с Петър, който беше на моите години, внук на най-близка- та бабина приятелка.
Лято след лято, ние с Петър ставахме все по- близки. Колко пъти е падал и се е ранявал заради мене – защото искам джанките от най-високия клон например. Знаехме си всичките детски тайни, страхове, преживявания. Петър беше първото момче, което ме целуна и на което позволих да ме види гола, докато се къпя в реката. Всъщност и аз тогава за пръв път видях голо момче. Но това стана по-късно, когато Петър учеше вече в техникум в Търново, а аз – в езикова гимназия в София.
През следващите четири години преживях отвратителни неща. Попаднах в компания, в която няколко богаташки синове и дъщери като мен се чудеха какви глупости да правят, за да им е по-интересно. Увлякох се. Подкарвахме чужди коли, пушехме марихуана, скитахме по цяла нощ по баровете. В десети клас забременях, даже и не знам от кого. Твърде късно казах на родителите си и родих едно недоносено и увредено момченце, което умря скоро след това. Тази история така ме потресе, че напуснах и гимназията, и София. Пратиха ме при баба и всяка сутрин тръгвах за училище с автобуса, в който ме чакаше едно винаги усмихнато и добро лице – това на Петър.Той си беше същият, какъвто го зная от дете – мил, добър, открит, чист. Готов на всичко за мен. Разказах му за бебето, но той не се отдръпна от мен, продължаваше да ме обича като по-рано. Не просто ме обичаше – съчувстваше ми, помагаше ми да забравя, да оздравея. Тази година, която прекарахме непрекъснато заедно, ме промени напълно. Сега вече знам, че не парите и скъпите вещи правят хората щастливи. И че мъже като Петър, който никога не е носил маркови дънки или маратонки, никога не е излизал зад граница и не се перчи колко уиски е изпил вечерта, могат да бъдат много стойностни хора.
Кандидатствахме заедно в университета, но приеха Петър, а аз се провалих. Цяла година след това всеки ден Петър се занимаваше с моята подготовка, за да кандидатствам отново. Втория път успях и в момента завършвам. Той, естествено, ме изпревари и вече е дипломиран висшист. Намери си работа вкъщи, за да може да гледа дъщеричката ни. Да, аз се омъжих за Петър – бедното селско момче, което се катереше заради мен по най-високите дървета. Една детска любов, която се оказа най-трайна.
Петя
Leave a reply