Никога преди не съм се чувствала толкова безпомощна и омерзена като сега. Но както казват хората – каквото сам си направиш, друг не може да ти стори!
Бях глупава и наивна, току-що завършила музикалното училище, когато се влюбих в Краси. Той беше известен в града ни като голям сваляч и не едно момиче беше загубило девствеността си от него, а после проливаше сълзи, докато той вече тичаше след поредната си жертва. Въпреки че бях наясно с всичко това, не можах да устоя на чара му, пък и тайничко се надявах, че мен може и да ме обикне. Каква глупачка съм била!
Краси ме свали много лесно, тъй като нямах никакъв опит с мъжете. Мислех, че сексът, който правим, е страхотен и бях много щастлива. Само след два месеца обаче разбрах, че съм бременна и направо изпаднах в паника, защото не знаех какво да предприема. Краси само повдигна рамене и каза да правя каквото искам, но на него изобщо не му било до бебе. Безумно се страхувах да направя аборт, тъй като леля ми беше акушерка и нашите веднага щяха да разберат. Те са учители, държаха ме много строго и когато най-накрая им признах, че съм бременна от Краси, бяха шокирани. Казаха, че съм ги направила за посмешище и настояха Краси да поеме своята отговорност и да се ожени за мен. Не знаех обаче как ще реагират неговите родители, защото те имаха доста голям бизнес и едва ли щяха да приемат бедна снаха като мен. Татко обаче каза да оставя това на него и отиде да разговаря с майката на Краси. Едва не умрях от притеснение, докато го чаках да се „върне. Когато най-сетне си дойде, на лицето му грееше усмивката на победител. Разказа ми, че Мартина – така се казваше майката на гаджето ми, само присвила устни и заявила, че е очаквала синът й да направи по-добър избор, а не да се хване с някаква си даскалска дъщеря. Била категорична обаче, че няма да правя аборт, защото тяхното семейство можело да отгледа внука си. Все пак това дете беше и на сина им. Не можех да повярвам, че всичко е минало толкова леко и като че ли малко се поуспокоих.
Вдигнахме набързо сватбата и аз заживях в дома на съпруга си. Още в първата брачна нощ Краси ми заяви, че съм голяма хитруша, щом съм успяла да го вържа с бебе, но да не се надявам, че сега ще води по-различен Краси отпреди. Даде ми да разбера, че ще продължи да излиза с приятелите си, ще сваля мацки, а ако не ми харесва – прав ми път. Едва преглътнах сълзите си и молех Господ да разтопи леденото му сърце и малко да го поукроти, защото аз наистина обичах съпруга си. За да се разсея от лошите мисли, реших да започна да давам уроци по пиано. Все пак това беше специалността ми от гимназията, а бях и отличничка на випуска. В читалището имаше свободни стаи и доста бързо успях да събера група деца. Музиката беше единственото, в което намирах утеха.
Една дъждовна вечер – вече бях в шестия месец, докато се прибирах след последния си урок, се подхлъзнах и паднах на улицата, Коремът ме присви и изпитах страхотна болка. Добре, че наблизо имаше хора, които веднага повикаха „Спешна помощ“. Още в линейката прокървих и докато стигнем до болницата, изгубих бебето.
Прибрах се у дома след седмица, а там всички ме гледаха като някаква натрапница. Вечерта мъжът ми, вместо да ме успокои след преживения ненавре- ме аборт, излезе с приятели и се върна пиян в три сутринта. Като видя, че не спя, а плача, изфъфли, че никой не ми е крив, дето съм останала при него. Вече ме бил предупредил, че ес мен само заради детето. Сега вече нищо не ме задържало, така че съм била свободна да си ходя. Опитах се да го прилаская, да го прегърна и да му обясня, че можем да си родим друго дете, но той само се изсмя, че втора такава грешка няма да направи. Заболя ме, но наивно си повтарях, че ми говори така, защото е пиян. Следващия месец беше един от най-кошмарните в живота ми. Опитвах се да спася семейството си, защото все още бях влюбена в Краси. Той обаче не ми говореше, закъсняваше всяка вечер и често виждах, следи от червило по ризите му и долавях дъха на чужд парфюм . Тогава си казах, че е безсмислено да спасявам нещо, което отдавна е мъртво. След поредния запой му заявих, че го напускам, а той само каза: „О, кучката най-после реши да се махне!“ Не издържах и го нарекох пияница. Тогава Краси се обърна и ме погледна с такава омраза, че направо изтръпнах. После ме удари през лицето, после пак, и пак, накрая се свлякох на земята, а той започна да ме рита. Дочула шума, пристигна свекърва ми и буквално ме спаси. Ако не беше тя, той сигурно щеше да ме убие.
Повиках си такси и се прибрах при нашите. Като ме видя насинена и подпухнала, мама едва не припадна, а баща ми ме заведе посреднощ в болницата да ми извадят медицинско. Още на следващия ден подадох молба за развод. Адвокатът ми Николай беше млад и красив и когато видя синините по лицето ми, ме увери, че ще накара Краси да си плати и с лихвите за това, което ми е сторил. Докато подготвяше документите и защитата ми, доста се сближихме. Всъщност той беше първият мъж, който ми носеше цветя без повод, държеше ми палтото, докато се обличах, и ме караше да се смея така, както не се бях смяла от дете.
След около два месеца вече бях влюбена до уши и една вечер той ме покани в дома си. Отидох, макар да знаех какво ще се случи. Само че аз го исках, защото имах нужда от нежност и от силен мъж до себе си, а смятах, че Николай е точно такъв. На сутринта се събудих в прегръдките му и изпитах невероятно щастие! Докато пиехме кафето си, той ми обясни, че няма да ми вземе хонорар, защото за него щяло да бъде огромно удоволствие да защитава такава чаровница като мен. Явно съдбата най-сетне беше решила да ме компенсира за досегашните ми страдания!
С адвоката си се срещах тайно от нашите и те изобщо не подозираха, че съм му станала любовница. Вече се бях успокоила, защото Николай непрекъснато ми повтаряше, че ще разбием съпруга ми, ще спечелим делото и ще му измъкнем много пари. А после ми намигваше: „И да не забравиш да ме почерпиш!“
Нощта преди делото прекарах с него. Любихме се дълго и нежно и преди да заспим, той ме целуна по очите и ми каза да заспивам бързо, защото утре е нашият ден. В залата влязох спокойна, защото бях сигурна, че Николай ще направи на пух и прах Краси. Но между снощния уверен мъж и този, който седеше до мен в залата и който трябваше да ме защитава, нямаше нищо общо. Адвокатът ми пелтечеше, отговаряше несвързано, когато нещо го питаха, и беше повече от ясно, че ние ще сме губещата страна. Като в полусън чух съдията да казва, че не приема претенциите ми към Краси и ще получа развод, но няма да бъда компенсирана за побоя с една стотинка, защото няма основания за това.
Напуснах залата последна. Бях направо смазана. Така и не видях кога си е тръгнал Николай. Явно беше побързал да се измъкне. Единственият човек, който дойде при мен, беше бившата ми вече свекърва. Тя ми се усмихна широко, потупа ме по рамото и ми каза: „Миме, Миме, глупачка беше и това, което не става с пари, става с много пари? Колко му е да купиш едно провинциално адвокатче? Ти да не си помисли, че ще се опълчи срещу нас заради черните ти очи? Тия работи, Миме, в леглото не се оправят. Поне да беше изкарала от него някой лев, като си му правила кефа! Ето затова и проститутките са по-добри от тебе, защото изкарват пари, а ти какво спечели – едно голо чукане и изгубено дело! Айде, остани си със здраве и друг път внимавай къде и с кого си лягаш!“
Да ме беше ударила, нямаше толкова да ме заболи! Вече няма за мен място в нашия град, защото всички ме гледат с насмешка. Ще опитам да се спася някъде далеч, където никой не ме познава, и дано Господ ме предпази от грешките.
Add comment