Ще се нарека Силвана. На 22 съм, от малко градче в Северозападна България. Когато ме приеха студентка в София, нашите никак не се зарадваха.
Баща ми се намръщи, че вместо да му помагам с животните, аз ще си вея задника в столицата. Молех го, уверявах го, че няма да им искам и една стотинка, а ще си намеря работа и сама ще се издържам. А като завърша висше, ще успея в живота и ще им помагам финансово. Той мълчеше навъсено и добре че беше майка ми, която някак успя да го склони да ме пусне в София. Преди да тръгна, тя ми даде три златни наполеона – да имам някакви пари поне в началото.
Слава Богу, класирах се за общежитието и като продадох наполеоните на един златар, успях да скътам някой лев за три наема. Направих си сметка и какво ще ям. За закуска можех да си позволя кашкавалка или баничка и едно кафе, за обяд – парче пица, а за вечеря – кофичка кисело мляко. Изчислих всичко до стотинка и си оставих 50 лв. настрана като дълбока резерва. После започнах да си търся работа и най-накрая ме взеха в един нощен бар като чистачка.
ПЛАЩАХА МИ КОЛКОТО ДА НЕ УМРА ОТ ГЛАД но и на това бях доволна.
В стаята бях с една третокурсничка от Плевен. Тя винаги приличаше на току-що слязла от кориците на модно списание манекенка. Разполагаше с много пари, имаше богато гадже и в сравнение с нея аз приличах на клошарка.
Една вечер гаджето на Таня дойде да я вземе с колата да ходят на някакъв купон. Тя ми пожела хубава вечер, но след малко се върна и ме попита искам ли да отида с тях. Отказах й, защото нямаше какво да облека. Таня ме огледа критично, после извади свои дрехи, които ми лепнаха идеално, защото имахме почти еднакви фигури. Гримира ме и каза: „Я, виж ти, грозното пате се превърна в лебед!“ Направо не се познах, като се видях в огледалото! Оттам ме гледаше стилна красавица и само по очите се познаваше, че съм аз.
Леко замаяна, слязох с нея до колата и се запознах с приятеля й Краси. Той също остана доволен от вида ми. Каза, че ако съм послушно момиче, ще изкарам хубави пари. После попита дали съм девствена. Цялата пламнах и той се засмя: „Ясно!“
Не знам къде ме заведоха, но беше пълно с народ. Стоях като омагьосана и не знаех къде да гледам по-напред. Оказа се, че е някакво частно парти. Краси ми прошепна, че ще ме запознае с един много важен господин, с когото трябва да се държа добре и да изпълня всичко, което поиска от мен. Той щял да ми плати повече от добре, а ако ме хареса, нямало да си зная парите.
ПОСЛЕ МЕ ЗАВЕДЕ ПРИ НЯКАКЪВ МЪЖ В СКЪП КОСТЮМ, който направо ме събличаше с очи. Той ме прегърна през кръста и каза, че тази нощ с него ще си прекараме много добре. И ми подаде чаша шампанско. Макар че не пиех алкохол, отпих малка глътка. Той обаче настоя да изпия цялата чаша. Насилих се и почти веднага ми се замая главата. Непознатият ме държеше здраво и ме поведе към изхода. Сякаш не бях аз, а се наблюдавах отстрани. Качи ме в някаква кола, а после почти нищо не помня.
По едно време разбрах, че съм гола в огромно легло, а непознатият ме целува навсякъде. Когато проникна в мен, усетих лека болка и го чух да казва: „Боже, ти си първата девственица, която чукам, толкова е сладко и мръсно!“ Нямах сили да се съпротивлявам и той направи с мен всичко, каквото поиска. Когато свърши, отново потънах в някакъв унес. На сутринта се събудих с натежала глава и горчив вкус в устата. Мъжът до мен още спеше. Едва се замъкнах до банята и повърнах. После дълго стоях под душа, но колкото и да се къпех, имах чувството, че никога няма да отмия мръсотията от себе си. Като излязох от банята, той се беше събудил и ме прикани да отида отново при него. Отказах, ала
И ТОЗИ ПЪТ СЕКСЪТ НЕ МИ СЕ РАЗМИНА
Той просто ме стисна здраво и ме принуди да го задоволя. Когато приключи, ми каза да се обличам – щял да ме заведе до Студентски град. После взе чаршафа, щял да го пази като трофей. Петната от моята невинност много го възбуждали и искал да си ги пази. После ми подаде тлъста пачка с банкноти – заслужавала съм много повече, но в момента нямал в себе си. Щял обаче да ми се отблагодари следващия път.
Така негласно станах момиче на повикване. Таня и Краси ме пускат на разни бизнесмени, които ми плащат добре. Изпращам пари на нашите редовно и се чувам по телефона с мама. Не смея да си отида и да ги погледна в очите, защото със сигурност ще се досетят с какво се занимавам. Ужасно се срамувам от себе си, на моменти дори се мразя. Но за съжаление това е цената да завърша образованието си и в името на бъдещето си трябва да я платя! А после, после ще видим!
Силвана
Само за момичета: Дефлорацията може и да е безкръвна
Leave a reply