Кехлибарът фактически е смола от вкаменени иглолистни дървета, съществували преди около 120 милиона години.
Един ден Фаетон, син на Хелиос (Аполон или Феб) и океанидата Климена, се похвалил на приятели, че е син на Бога на Слънцето, но те не му повярвали. За да ги убеди, че може да направи каквото си поиска, успял да изнуди баща си да му разреши да покара неговата златна колесница. Бащата отначало не бил съгласен, но след дълги молби на Фаетон се съгласил. Когато подкарал колесницата, тъй като бил неопитен, загубил контрол над конете. Пламнала колесницата,запалила се и цялата земя. Слънцето обгорило африканската земя и почернило населението й. За да спре загиването на земята, Зевс ударил Фаетон със светкавица. Майка му Климена и сестрите на Фаетон, Хелиадите оплаквали съдбата на брат си на брега на река Еридан, проклинайки боговете. Накрая Зевс ги превърнал в плачещи върби. Но дори и като дървета те продължили да оплакват брат си, а сълзите им падали в студената вода. Там застивали и се превръщали в прозрачен кехлибар. Така кехлибарът (янтарът) бил наречен слънчевия камък.
Всъщност кехлибарът е смола, отделена преди много хилядолетия от боровете. След това преминава през много трансформации, докато се превърне в кехлибар. Най-древният кехлибар е на 120 милиона години. Най-много залежи има в Балтийско море.
Една от най-интересните загадки на света е Кехлибарената стая. Тя е създадена в начолото на 18 век от пруския крал Фридрих Вилхелм І, който я подарил на Петър І. Така тя е пренесена в 18 големи сандъка в Санкт Петербург, а императрицата Елисавета Петровна я премества в Царское село през 1755 г. Това са 6 тона кехлибарени панели, с които се облицоват стените на стаята. По време на Втората световна война нацистите пренесли кехлибарените панели в Калининград (тогава Кьонигсберг), където стаята била инсталирана в местния замък. По време на войната градът бил бомбандиран и от тогава следите на кехлибарените панели се губят.
Leave a reply