Какви са симптомите на този толкова интересен синдром?
От синдрома се заразяват и мъже, и жени. Те започват романтична връзка с някого, който е наранен и уязвим, надявайки се, че чрез любовта си ще променят поведението или живота му. Повечето от тях наистина смятат, че това е пълно отдаване и въобще не граничи с егоизъм, но това е тотална заблуда. Белите рицари имат нужда от зависимостта на партньорите си, защото така се чувстват важни и значими.
Единствената мисия на Белия рицар е да спаси другия. Той се посвещава напълно в услуга на това да поправи грешките и паденията на партньора си, да го напътства, когато е провесил нос, да му помогне да запълни финансовите низини, да оправя бакиите му в офиса и прочие. Аристократът с броня стига до крайности да се тревожи за любимия си през цялото време. Все едно е току-що проходило дете, което смело се опитва да пресече пешеходната пътека на оживено кръстовище. Спасителят в доспехи често е ненужно емпатичен и се опитва да управлява потребностите на партньора си, без дори да го попита наистина от какво има нужда. Белият рицар активно търси партньори, които имат проблеми. Още от първата целувка се опитва да направи себе си незаменим и всячески да спечели възхищението на „мишената“ си.
Неприятностите започват, когато уязвимия любим си стъпи на краката. Момчето или момичето с лъскавата ризница започва да се чувства излишно и нищо не е в състояние да го спре да подложи крак на прясно намерилата хъс за живот половинка. По този начин рицарят отново ще надене доспехите, но този път няма да са бели, а черни. Не го бъркайте обаче с всеотдайния Батман! Връзки като тази не са нищо друго освен неработещи. Несъзнателно търсеното възхищение, постоянното одобрение и любов в замяна на грижата на спасителя всъщност е доброволно затворничество на белите рицари в собствената им броня. Това някак доста ми прилича на мъдростта от българската приказка „Болен здрав носи“, пише списание „За жената“.
Leave a reply