Основните въпроси, които трябва да си зададе всеки
• Чувствате ли се недооценени в работата си?
• Скучаете ли на работното място?
• В края на деня чувствате ли удовлетворение от свършените задачи, или само облекчение, че най-накрая си отивате вкъщи?
• Случва ли ви се да се правите, че работите, а всъщност да нямате нищо за правене?
• Потиснати ли сте?
• Възприемате ли работата си като напълно безсмислена?
• Ако ви предложат друга работа за по-малко пари, но по-интересна, ще се изкушите ли да я приемете?
Решение на проблема
1. Преди всичко не прибързвайте. Ако веднага се хвърлите на най-лесното решение и си намерите нова работа, може и да съжалява-те. Каква гаранция имате, че ако се отегчавате в тази фирма, няма да е същото в друга? Световноизвестният специалист по кариерно развитие Едгар Шейн говори за „котви на мотивацията“. Ние сме мотивирани от една работа заради: самото действие и процес на работата; възможностите, които в бъдеще би ни предоставила работата; резултатите, които постигаме; условията, които ни предоставя работата; екипът, с който работим; престижът, който ни носи работата; мисията, която изпълняваме; гъвкавото работно време.
2. Преценете кое от тези неща е най-важното за вас и вижте дали сегашната ви позиция ви го предоставя. Ако не получавате на сегашното си работно място това, което е най-важно за вас, имате шанс да си го извоювате. Знаейки от какво имате нужда, за да не страдате от бораут, вие ще сте в състояние да го формулирате и да го заявите открито.
3. Спомнете си защо навремето избрахте тази работа. Това може да ви помогне да преоткриете емоцията, с която сте започвали навремето.
4. Направете списък с пет неща, които всекидневно правите и резултатът от тях да е важен 3а процеса на работата. Ще видите, че не сте чак толкова ненужни.
5. Замислете се какво харесвате у хората, с които работите. Екипът е от основно значение, за да се чувствате добре.
6. Избройте всичко, което тази работа ви носи – опит, емоции, знания, добри условия, възможности. Понякога нещата не са чак толкова зле, колкото ние си ги представяме, пише списание „За жената“.
Add comment