Всеки си има страхове. Децата също
Страхът е естествено чувство, но неговият образ се променя с възрастта. Бебетата например са много плашливи, затова често плачат, призовавайки родителите на помощ. Прохождащите деца се боят да не паднат. Между 4-6 години хлапетата се плашат от образите, родени от собственото им въображение в резултат на видяното, чутото, прочетеното, преживяното. В начална училищна възраст (7-12 години) добиват по-силен усет към реалността, затова се страхуват най-вече от неприятни ситуации и инциденти във всекидневието(нараняване, природни бедствия, социална изолация). Напълно нормално е да се боят и от тъмното, от някои животни, от кръв.
Най-трайни са страховете, породени от злополучен опит. Психолозите твърдят, че плахостта от сценични изяви, отказът от публично изказване и изразяване на мнение насочват към несполучливи опити в детството.
От родителите зависи да уловят признаците на детските тревоги още в зараждането им. Един разговор може да сътвори чудеса. Децата не се нуждаят от много аргументи. За тях е по-важно да усетят подкрепата на възрастните. Чувството, че не с и сам, си остава най-здравият щит срещу всякакви страхове, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply