Всеки иска да бъде лидер. Някои даже стават такива. Но как да съчетаеш отговорностите с някои пропуски и несъвършенства на характера?
• Не се задоволявайте с „достатъчно добре”, щом искате да сте авторитет в работата. Покажете, че сте готови да правите всичко нужно, за да постигнете възможно най-добрия резултат, да бъдете пример за ангажираност и мотивация. Именно лидерът е този, който задава посоката и темпото. Още по-задължително е, ако сте и шеф.
• Отбелязвайте постиженията на колегите си. Всеки иска да се представи добре и когато успее, очаква признание. Не само от своя ръководител, но и от колегите си в екипа. Понякога е достатъчно вие да сте човекът, който винаги отбелязва приноса на другите, за да ви приемат като лидер.
• Никога не пренебрегвайте самоконтрола си. Ситуацията може да е кризисна, но колегите ще ви приемат за водач, ако хладнокръвно помогнете екипът да започне да действа и да се справи. Човешко е малко да изпуснете нервите си, когато някой ви ядоса. Но гневът, истерията, крясъците не са отличителни черти на лидера. Научете се да контролирате емоциите си и се постарайте да обмисляте добре думите си, преди да ги изречете.
• Бъдете отворени – когато някой се нуждае от вашата помощ, оставете работата, която вършите в момента, погледнете колегата си в очите и се фокусирайте върху това, което той ви говори.
За водач признават само този, които се отнася към всички в офиса с уважение, независимо от тяхната длъжност
• Да сте лидер сред колегите си не значи да сте хамелеон или лицемер, който се приспособява и винаги се съгласява с тях. Конструктивната критика е в основата на това да бъдете водач. Нали помните, че едното базово условие е да искате да им помогнете да стават подобри в това, което правят. На практика означава да им съдействате да видят своите грешки и да преосмислят подхода си.
Ако сте шеф лидер, служителите още повече се нуждаят от обратна връзка, за да знаят с какво точно се справят добре и с какво не толкова успешно. Обратната връзка е ценен инструмент за даване на насоки и за постигане на успех, който затвърждава позицията ви на водач.
• Никой човек не е безгрешен, но силният не си крие грешките. Колегите или подчинените ще ви признават за лидер само ако не се страхувате да си
кажете, когато сбъркате, и да се извините, ако е необходимо. Това влиза във второто базово условие на лидерството – почтеността и доверието. То изгражда по-дълбока връзка между вас и другите.
Leave a reply