За да отгледате спокойни и уверени в себе си деца, и вие трябва да сте спокойни и уверени като родители
Народът е казал“ Малки деца – малки ядове, големи деца – големи ядове“. Народът е мъдър, но това не означава, че щом децата ви пораснат, на всяка цена ще имате (големи) проблеми с тях.
Не се изпълвайте с притеснения, сякаш така ще сте по-подготвени за предстоящ апокалипсис. И не слагайте знак за равенство между тревогите и любовта. Да се тревожиш за някого, не означава задължително, че го обичаш, както и обратното.
Нормално е родителите да се тревожат за децата си. Народът отново мъдро се е произнесъл: „Да не ти се случи това, което майка ти си мисли!“ Но все пак се постарайте да не прекалявате. Според психолозите йапрежението се предава по невидим път между родители и деца.
Перманентните тревоги на майката и бащата могат неусетно да се прехвърлят и да се превърнат в болестно състояние. Тънка е границата между предпазливостта и фобиите, паник атаките и други свързани със страховете психически аномалии.
Има тийнове, които са по-чувствителни и предразположени към такива състояния. Затова, дори да се тревожите, не им го показвайте. Не им внушавайте, че светът е джунгла и опасността дебне зад всяко дърво. Те са достатъчно големи, за да говорите разумно с тях. Да, още не са наясно с всички опасности. Ваша работа като родители е да ги предупредите и предпазите, доколкото е възможно. Но го правете с разум, а не под диктовката на тревожността. Само така и тийнът при риск ще действа хладнокръвно. Ако вие като родители сте му предали своята хронична тревожност, той ще се паникьосва лесно, а в повечето ситуации паниката влошава нещата.
Друга причина да укротите дяволите в главата си е, че децата на прекалено тревожни родители постепенно спират да споделят с тях от страх, че ще предизвикат отрицателни чувства
Да речем, че дъщеря ви е правила секс без предпазни мерки. Тя знае, че ако го сподели с вас, вие ще полудеете от страх, вкъщи ще настъпи шаш и паника.
Затова ще премълчи и ще чака да разбере дали наистина има за какво да ви тревожи. Ако не сте й демонстрирали, че умеете да приемате фактите хладнокръвно и да действате разумно, може да скрие от вас и когато проблемът се окаже реален. Ще отиде на незнайно какъв лекар, ще намери незнайно откъде пари и ще направи незнайно какво. Понеже не искате това, докажете й, че сте зрял човек, на когото може да разчита. Ако наистина не спите от притеснения, не бива тя да научи. Дължите й самообладание и разбиране – срещу тях тя ще ви гласува доверие всеки път, когато наистина има проблем.
Родители, които имат склонност да мислят винаги най-лошото, трудно остават близки с децата си дори когато те пораснат. Тревогите на майката и бащата не само че не носят полза за никого, но и са крайно неприятни за обекта на тревогата. Тийновете несъзнателно започват да избягват контакт с родителите си, чиито страхове им тежат. След като дълги години са се съобразявали с тези страхове, при първа
възможност се отделят от дома, където са се чувствали като оковани във вериги от прекаленото безпокойство на техните.
Leave a reply