Детето ви вече е в тийнейджърска възраст, но като че ли му липсват пориви за независимост
Предпочита да прекарва свободното си време с вас, вместо с приятели. Е, имате основание да се тревожите rope-долу толкова, колкото и родителите на бунтарите.
Обикновено момичетата и момчетата, които са прекадено чувствителни и плахи, остават твърде привързани към сигурната среда в семейството. Те контактуват със съученици почти „служебно“, докато са на училище. Извън това рядко се включват в общи занимания или забавления. Най-много да имат един-двама приятели, с които са свикнали още от ранните си години.
Ако вашето дете е такова, вероятно до този момент силно сте го покровителствали и сте му давали малко самостоятелност. Притеснени, че то няма достатъчно волеви характер и е твърде ранимо, сте го пазили от всякакви изпитания. Така вашето закрилничество е лишило детето ви от възможността да се научи да се оправя само, в това число и с връстниците си. В резултат дори като тийнейджър то се чувства .притеснено извън семейната среда и предпочита компанията на родителите си.
Твърде възможно е синът или дъщеря ви да не са толкова чувствителни, плахи, неоправни, колкото си въобразявате. А вие смятате така, защото подсъзнателно искате да им бъдете необходими и незаменими по-дълго време. С тези егоистични протекции обаче всъщност спирате нормалното развитие на детето си. Като се страхува да се довери на своите връстници, то е аутсайдер сред тях. И това ще продължи винаги, дори когато вече е възрастен човек.
Ако такъв е случаят, крайно време е да промените поведението си, за да се промени и детето ви.
Постепенно започнете да открехвате похлупака, под който сте поставили вашия тийнейджър. Престанете да му звъните по 100 пъти на ден и да го питате къде е, какво прави, ял ли е, дали не се е изпотил в час по физическо. Не тичайте да му извадите карта за градския транспорт. Не го водете на лекар, когато просто е настинал. При проблем, който трябва да реши със съученик, с учител или други хора, не взимайте веднага мерки да помагате. Оставете го сам да се оправи. Престорете се, че сте твърде ангажирани и не можете да му обърнете много-много внимание, както обикновено правите. Засвидетелствайте своята подкрепа, дайте съвет, но стойте настрана от решаването на проблема.
Откажете се от онази физиономия, която правите всеки път, когато вашият син или дъщеря се оплачат от живота. Вие мигом започвате да се тревожите и да съжалявате детето.
Казвайте му по-често „голяма работа“ и прекарвайте проблема през шегата. Бъдете оптимисти, давайте му увереност, че може да се справи.
За да преодолее прекалена си привързаност към семейството и да потърси приятелска среда, престанете да обсебвате времето му. Тъкмо напротив – съвсем съзнателно планирайте свои занимания, без да го включвате.
Ако смятате, че ще е интересно за тийновете, предложете на малка компания да пътува някъде с вас и ги оставете там да се забавляват, без да ги надзиравате изкъсо.
Когато свикне да прекарва повече време с връстниците си, ще се почувства сигурен в естествената си среда, пише „Всичко за семейството“. И ще поиска още свобода, което пък за вас означава внимателно да разгледате правилата и да ги договорите разумно, за да не изпаднете в другата крайност.
Уверявайте всеки ден детето си, че го обичате и подкрепяте, но и вие, и то има своя личен живот и своите близки приятели. А когато сте заедно, ще е интересно да си разказвате за тях.
Leave a reply