От добротата си страдам: как добрите дела изпиват силата ни и ни превръщат в зомбита

За да се сдобият с любов, т.нар. „добри хора” често подсъзнателно използват стратегии на поведение, разрушителни и за тях, и за околните

Добротата е човешко качество, което се изразява в положително отношение към другите и безкористно желание да си полезен и на тях, и на себе си, без да пренебрегваш личните си интереси. Как тогава тези хора биха могли да са зли? И какво лошо има безкористно да помагаш при нужда или дори без да са те помолили за това?

Става дума за онези сред нас, които се опитват да решат собствените си проблеми за сметка на другите – па макар и по толкова благороден начин като безкористната помощ. За разлика от истински добрите – тези, които с уважение се отнасят както към своите, така и към нуждите на другите, тези хора (ще ги наречем .добрички”) първи бързат да поправят нечий живот, не си пестят времето и силите за възстановяване на мира и разбирателството. С пламтящи очи и запретнати ръкави те се хвърлят да спасяват, да учат, да лекуват, да убеждават, да хранят, да решават, да плащат, да съжаляват, да молят.

И колко добре се чувстват след това! Те усещат своята значимост и влиятелност, доволни са от себе си и искрено не разбират защо тези, на които са помогнали, не сияят от щастие. А спасените искат още, и още! Няма покой и удовлетворение, появява се тревогата за своите „подопечни”и за целия несъвършено устроен свят.

А колко често се случва да се стараеш, а никой да не те цени, обиждат те, обвиняват те. Това е несправедливо и дразнещо! За да се справиш с тези чувства, се захващаш отново с някого, на когото му е зле. Но злобата у теб се натрупва и се проявява във вид на заболявания или се излива в гневни изблици върху близките, в чувство за вина и в самобичуваме.

Когато правят нещо за другите, намесвайки се и запълвайки живота им, добричките се изолират от картината на собствения си живот. Особено от онази част, която не харесват. Те влагат огромна енергия да скрият неприятните чувства. Част от нея се изразходва за изместване и контрол над
негативните усещания, друга част – за безполезни действия (суетене, бъбривост, свръхактивност). И всичко това само и само да си създадат илюзията за положителен образ. Това поражда апатия и безсилие.