Повечето жени не искат да приличат на майките си, но неволно копират онова, което преди най-много
Като бяхте дете, страшно ви харесваше, че мама и татко обсъждат с вас семейните планове – къде да отидете в неделя, какъв цвят да боядисате стените в хола. Но страшно мразехте, че нямаше никаква демокрация с вечерния час – в 8 вкъщи и толкоз. Вероятно сте се заклевали, че никога няма да правите така с вашите собствени деца.
Я си помислете как е сега. Изпълнявате обещанието си? Поздравления – вие сте изключение от общото правило. Защото психолозите твърдят, че родителският стил най-често се наследява. Сиреч, подсъзнателно се отнасяте към детето си така, както вас са ви възпитавали.
Ако наистина приликата със собствените ви родители ви плаши, може да се самоанализирате – в кой от най-често срещаните възпитателни стилове попадате и дали той ви харесва.
Разрешаващо-опрощаващ. Този стил само на първи прочит звучи добре. Според психолозите за него са характерни неясни правила в отношенията родител-дете. Мама и татко често отстъпват пред исканията на наследника, приемат лошото му поведение или го оставят без коментар. Всъщност това показва известна родителска студенина, а не обич.
Като оставяте детето да следва импулсите си, резултатът е, че то става неспособно да спазва правила, липсва му самоконтрол, става лесно раздразнително и агресивно, когато се налага да се подчини.
Свръхзакрилящ. Не допускате детето ви да проявява самостоятелност от страх да не сгреши. Вземате всички решения вместо него. Замествате го в изпълнението на всичките му задължения или постоянно контролирате изпълнението им.
В стремежа да го предпазят от опасности, такива родители отглеждат неуверено дете, лишено от собствен опит, което се затруднява да се справи само дори в стандартни ситуации, твърдят психолозите. То трудно общува с околните, неспособно е да поема отговорност, изпитва потребност от постоянна закрила.
Авторитарен. При него налагате прекалено строги правила без всякаква гъвкавост, независимо от ситуацията. Неотстъпчиви и безкомпромисни сте към детето. Често му правите забележки, винаги пренебрегвате желанията му. Студени сте към него, може би вярвате на онзи съвет, че „дете се гали само като спи“.
Този родителски стил най-често формира у детето неувереност, неспособност за вземане на самостоятелни решения, чувство за вина, скрита агресия.
Авторитетен. Поставяте ясни правила и обяснявате необходимостта от тях. Говорите често и по всякакви въпроси с детето. Едновременно с това не приемате неподчинението. Когато правите забележка, критикувате постъпката, а не личността му. Поощрявате положителното поведение, отчитате всяка победа. Често имате общи занимания, проявявате топлина и съпричастност, заедно обсъждат детските желания и стремежи.
Възпитавани по този начин, децата стават активни, общителни, любопитни. Могат да се контролират, реагират адекватно при провал, умеят да приемат критика, с желание се включват в екип.
Ясно е, че най-препоръчителен е авторитетният стил на възпитание. Всъщност психолозите признават, че в живота тези родителски стилове рядко се срещат в чист вид. Обикновено се преплитат, но един от тях винаги доминира.
Така че не затъвайте в детайли, като проверите кой стил доминира при вас – следете главната характеристика, от която идва името му, пише „Всичко за семейството“. И ако наистина разпознавате това, което не харесвахте в собственото си детство, не го причинявайте на детето си.
Leave a reply