Кокошите яйца били оценени като храна далеч назад в миналото. Няма как да се открие точният начален момент, но учените се опитват поне да изчислят одомашняването на кокошките.
Историята на яйцето
Последните данни сочат, че това вероятно се е случило в Югоизточна Азия преди около 8-9 хиляди години. В Европа първи оценили вкусовите качества на този продукт древните римляни, които превърнали яйцата в своя закуска. В онези времена една квачка снасяла около 30 яйца годишно, докато днес, в резултат на векове селекционерска работа, кокошките снасят по около 200 яйца годишно.
При някои азиатски народи яйцата дълго време се приготвяли само като отделни блюда, и то в строго определено време. Не ги смесвали с други продукти. Французите пък били едни от първите, които започнали да използват яйцата при приготвяне на тесто. Всъщност около XVII в. в националната кухня на много европейски и азиатски народи яйцата започнали да се превръщат в основна съставка в различни блюда – в съчетание със зеленчуци, риба, плодове, в супи, суфлета, напитки.
Преди кокошите яйца да се превърнат в основен хранителен продукт, благодарение на специалното отглеждане на кокошки за тази цел, на различни места по света хората събирали яйцата от гнездата на диви птици.Но властите осъзнали, че това води до намаляване на пернатия дивеч и издали специални закони, които забранявали да се разравят гнездата на птиците и да им се взимат яйцата. В Северна Азия например наказанието за кражба на яйца било 3 денонощия в тъмница.
Легенди за яйцата – колкото искате. Но една от най-любопитните, свързани с приготвянето на яйца, е следната: в някакво далечно царство умрял придворният готвач. Явили се много желаещи да заемат неговото място – все пак, друго си е да готвиш на владетеля. Задачата, която им поставили, за да изберат човек за длъжността, била да приготвят блюдо, което да се състои от 1 кг продукт по избор, 1 л вода и 1 кг сол, като блюдото не трябвало да бъде пресолено. Повечето претенденти се отказали да участват в толкова труден конкурс. Но се намерил един смел и съобразителен мъж, който сложил килограм сол в литър вода и сварил в нея… 1 кг яйца! Така изпълнил задачата и заел мястото на придворен готвач.
Сигурно се чудите как ли са съхранявали яйцата по-дълго, като не е имало хладилници?
Точно в търсене на начини за по-дълго съхранение на яйцата са се появили много интересни начини за тяхната обработка. Като китайската рецепта за консервиране на яйца сунхуадан – наричат ги още столетни или дори хилядолетни яйца. Е, не издържат сто години, но всъщност приготвянето им отнема от 2 седмици до няколко месеца. Обикновено се използват патешки или кокоши яйца. Яйцата се мажат със смес от чай, вар, сол, пепел и глина, после се овалват в оризови люспи и се заравят в земята – трябва да са напълно изолирани от въздуха. При правилно приготвените яйца белтъкът придобива еластична консистенция с тъмнокафяв цвят, като става полупрозрачен. Жълтъкът е кремообразен, сиво-черен и с лек амонячен мирис. Върху черупката на готовото яйце понякога се образува украса от миниатюрни кристали от веществата, които се отделят от яйцето. Те приличат на „ледените цветя“ по стъклата на замръзналите прозорци. Обикновено столетните яйца се консумират без допълнителна обработка – за закуска или като добавка към салати и оризова каша.
Безупречната форма на яйцето и ценното съдържание в черупката му го превърнали в един от важните символи в миналото – то било приемано като праобраз на вселената, при някои народи се свързвало с възраждането на природата и плодородието. Но латинската фраза ab ovo usque ad mala, чието значение е „от началото до края“, не е свързана с тази идея за яйцето като начало на живота, а по-скоро със споменатия вече факт, че римляните закусвали с яйца – всъщност с тях започвали, а свършвали с плодове (и буквалният превод на ab ovo usque ad mala е: „от яйцето до ябълките“). Те придавали на началото на закуската символичен смисъл: яйцето се свързвало с успешното начало на нови дела (и днес е останала първата част на фразата – ab ovo).
АПИ СЛИМ – Хапче регулира апетита и желанието за сладко!
Add comment