Съдийката в „Х Фактор” Люси Дяковска признава, че от малка е луда глава. Още преди да стане известна певица, тя е била щура купонджийка, а най-близкият й приятел по това време бил ресьорът Люси Иларионов, който в момента участва във „ВИП Брадър”.
Люси Дяковска
C Иларионов написали и песен в стил рап, която изпълнявали по абитуриентски балове и сватби, превръщайки се в местната музикална атракция. Тогава режисьорът все още бил атлетичен хубавец, а къдрокосата изпълнителка се отличавала с нестандартната визия. Носела се като момче с широки дънки, раздърпани тениски и кецове, а буйните й коси се веели от вятъра. В града ги наричали „Люситата“.
„Още като дете бях наясно със сексуалната си oриентация. Никога не съм си задавала въпроси дали това е грешно или правилно, просто знаех, че съм малко по-различна от останалите момичета. Свикнах от малка с това, което съм. За момент не съм се срамувала. Е, не биех барабана – все пак живеех в малък град. Може би фактът, че срещнах пълната подкрепа на родителите си, които са интелигентни хора, ме накара да вярвам в себе си”, споделя Люси.
Тя твърди, че родителите й – известният оперен певец Любомир Дяковски и пианистката Росица, са широко скроени хора и съвсем спокойно приели новината, че щерка им си пада по жени. Люси им казала, когато била на 18. Майка й и баща й отвърнали: „Разбрахме го още когато беше на 12. Плътно до теб сме и се гордеем с теб“.
„Те винаги са ме подкрепяли, макар че не прекарвахме много време заедно. Татко често пътуваше по работа и рядко го виждах. Нито за миг не са ме упреквали, нито са ме карали да се чувствам особена за това, че съм лесбийка. Аз имах късмета да се родя в едно невероятно образовано и модерно семейство. Бих искала да кажа на родителите на деца с хомосексуална ориентация – подкрепяйте ги плътно, не съжалявайте нито за миг за това, че са се родили такива. Така те ще имат самочувствие и ще чувстват обичта и подкрепата на семейството си.
На Запад това е нормално, но уви, в България знам за семейства на хомосексуални, които сякаш се срамуват от децата си и искат да заметат това под килима, сякаш е някакво тежко проклятие и имат болни наследници. Безумно е!“, споделя певицата, направила кариера в Германия.
Когато се родила, баща й заминал за Франция и не успял дори да я види. Прибрал се чак когато Люси станала на един месец и тогава за първи път успял да се порадва на новородената си дъщеря. Тя била много кротко бебе, но като поотраснала родителите й вдигнали ръце от нея. „Правех много пакости, но татко беше строг и имах респект от него. Случвало се е да ме шамаросва, но само когато прекалявах“, спомня си Дяковска.
Тя прекарала детските си години в къщата на баба й Мария и дядо й Иван Вълев – дългогодишен художествен ръководител и диригент на Северняшкия ансамбъл. Оттогава датира и белегът между веждите й. Певицата паднала от люлка и ударила главата си в остър камък, а от челото й рукнала кръв. Баба й я завела в болницата, където зашили раната, но вечерта Люси отново успяла да я цепне и завършила деня в спешното отделение. „Изобщо не се разплаках. През цялото време пеех на докторите и се шегувах с тях. А баба мъдро каза: „Нашето момиче е мъжко!“ Каква ирония!“, разказва през смях Дяковска.
Въпреки това тя признава, че често й се случва да плаче, особено когато преминава през труден период. Най-тежко й било, когато дядо й Иван починал, а родителите й дори не й съобщили. Люси научила трагичната вест чак след погребението. По това време тя вече живеела в Германия и се прибрала спешно в Плевен, но заварила дядовата си къща опустяла, а некролозите на вратата тотално я сринали.
„Един ден баща ми се обади по телефона и ми каза, че дядо си е отишъл, а погребението вече е минало. Скрили от мен, за да не ме притесняват. Не можах да повярвам! В този момент шофирах и изгубих контрол над колата, веднага отбих, разплаках се. Хванах първия полет до България. Дядо беше много скъп човек за мен. Винаги ми пращаше писма за рождения ден, посвещавал ми е стихове. Обичах го безкрайно! И с него имах много силна връзка“, със сълзи на очи си спомня Люси.
Въпреки че от години живее в Германия, тя се старае често да се прибира в родния Плевен и да посещава баба си, с която до ден днешен са много близки. Дяковска заминала за Хамбург още през 1995 г., когато била само на 18 години, за да учи в специализирано училище за танци и актьорско майсторство. Неопитната тийнейджърка за първи път се откъсвала от семейното огнище и преживяла раздялата драматично. Стараела се да се разсейва с училище – от сутрин до вечер се занимавала с танци, пеене и уроци, за да не мисли за тревогите, които я обземали, когато оставала насаме със себе си.
Люси отпътувала за Германия с малко пари, които бързо изхарчила и едва свързвала двата края. Купила си неща, които по това време не се продавали в България – дискове и книги на певицата Мадона, на която е върла почитателка. Останала без финансови средства, прохождащата изпълнителка се изхранвала с пържени филии със захар, защото нямала възможност за по-скъпи манджи. Случвало се е вечер да ходи в „Макдоналдс“ и да предлага да помага в кухнята, за да й дадат сандвичи без пари.
„Беше наистина трудно. Заминах, без да знам бъкел немски. Баща ми плати училището, даде ми 500 марки, които бързо свършиха и оттам насетне започнах сама да се оправям и да се боря с живота. Нашите нямаха средства. Чувствах подкрепата им, но тя не беше материална“, връща лентата на спомените Дяковска.
Преди да замине за Германия Люси преживяла ужасна трагедия – тя била изнасилена на невръсните 18 години. Във фаталната нощ, Люси Дяковска била в заведение със своя приятелка. Непознат мъж обаче започнал много агресивно да се закача с дружката на певицата. Бъдещата звезда решила да се намеси и вдигнала скандал на натрапника. Именно това го озлобило и решил да си отмъсти. Психарят причакал Люси да излезе от заведението и я нападнал. Влачил я безпощадно за косата из центъра на Плевен. Насилникът успял да завлече младата певица в апартамент, където я пребил особено жестоко, гаврил се с нея, а накрая станало най-лошото – изнасилил я.
Люси проявява силна воля и продължава напред, без да изпада в депресия и самосъжаление. За да не се връща към травмата с изнасилването, Люси отказва да подаде жалба срещу човека, извършил злодеянието. Отказва се да търси възмездие, разчитайки на Божията мъст.
Тя мечтаела да стане известна певица, да пее пред пълен стадион и хората да скандират името й. Желанието й се сбъднало, когато станала част от момичешката група „Ноу Ейнджълс“, която изкара няколко хита и покори европейските и световните класации. Плевенчанката преминала през безпощаден кастинг и успяла да пребори 5000 кандидати за слава, за да намери своето място в новосформирания вокален състав и да се превърне в абсолютна звезда. В началото на новия век тя е в Топ 5 на популярните личности в Германия, всеки ден името й грее от кориците на списанията и първите страници на вестниците.
Люси признава, че кариерата винаги е била по-важна за нея от личния й живот. Тя никога не е крила своята хомосексуалност, но пази в тайна дали има нова любов след злополучната си връзка с келнерката Камелия Веселинова. Съдийката в „X Фактор“ споделя, че не се чувства самотна и липсата на сериозен партньор в интимен план не я притеснява. Люси е твърдо решена в близко бъдеще да осинови дете, дори ако се наложи да го отглежда сама. Докато това се случи, къдрокосата певица ще се радва на своите племенници.
Leave a reply