Това е една от най-често практикуваните естетични операции.
Въпреки широката й разпространеност на тази интервенция не бива да се гледа несериозно. Схематично погледнато, съществуват 2 големи типа ринопластика:
- „затворен“ – при който разрезите се правят в самия нос и не оставят никаква видима следа;
- „отворен“ – при който се прави малък разрез над ъгъла между носа и горната устна. Той дава по-голяма видимост на лекаря и позволяват той да извърши по-фини действия.
Ринопластиката може да бъде направена и като допълнение на друга естетична корекция – на клепачите или лифтинг.
1 етап:
Предоперативен общ преглед
Предназначението му е да открие евентуални противопоказания. Състои се в извършването на прегледи и консултация с лекар-анестезиолог, отговорен за бъдещата интервенция, и хирург, който би могъл да намери възможни пречки за извършването на операцията от физическа или психологична гледна точка (свързана с мотивацията на пациента). Видът на анестезията (избрана от лека- ря-анестезиолог в съгласие с пациента и след консултация за предоперативна упойка) може да бъде от типа „невролептаналгезия“ плюс локална анастезия или пълна упойка с трахеална интубация. Винаги се правят предоперативни снимки. В някои случаи се изискват и радиография и скенер.
2 етап:
Интервенцията
След извършването на няколко малки разреза по слизестата ципа на всяка ноздра (а понякога и върху кожата на свързващата част на носа и горната устна), хирургът може да моделира носа – да го скъси или удължи, след което да скулптира и върха му. Лекарят може да премахне гърбица, която деформира профила, или да коригира изкривявания на склона на носа. Най-накрая той би могъл да стесни частта, която свързва челото с носа, за да го направи по-фин. Тези различни действия, представени най-общо, позволяват на носа да бъде придадена по-хармонична форма, в синхрон с останалите части на лицето. Корекциите се поддържат от шини, а ако е необходимо – и от гипсови отливки.
3 етап:
Постоперативни ефекти
Те са обичайни и се състоят от няколко фази:
- хоспитализация от 1 go 2 дена за наблюдаването на резултата от операцията, както и прием на болкоуспокояващи, ако се наложи.
- поставяне на шина, която се държи между 8 и 15 дена. След снемането й върхът на носа често е по-повдигнат, отколкото остава в последствие. Веднага след операцията носът е и по-надут и масивен. Пациентът може да води социален живот след 12-ия ден, но крайният резултат е видим 2 месеца по-късно.
- изрязване на дренажите, поставени по време на операцията в носните кухини – между 24 и 48 часа.
Какво трябва да знаете…
- съществува постоперативен оток, който не изчезва веднага;
- появяват се синини в областта на клепачите, крито постепенно изчезват (за около 15 дена);
- за да се избегне рискът от инфекции, се налага превантивна употреба на антибиотик;
- необходимо е да се избягва силният натиск върху носа в продължение на 2 месеца;
- използва се назален серум в ноздрите от 8 до 10 дни и се налага предпазване от секнене и духане между 8 и 10 дни.
Какви са рисковете от операцията?
Могат да се появят различни:
- незадоволителен резултат, налагащ допълнителни корекции;
- постоперативна инфекция (рядка, благодарение на използването на антибиотици);
- оперативен кръвоизлив, изискващ допълнителна интервенция под упойка.
Най-често извършваните интервенции на носа
- премахване на гърбица;
- повдигане на върха му;
- коригиране на върха му;
- стесняване на основата на носа;
- стесняване на ноздрите.
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply