Споменът, който ще ви разкажа, не е за подражание, но ще го припомня, защото човек се учи и от хубавите, и от лошите примери.
Имах приятел от ученическите години, с когото се обичахме. Пътувахме с влака към дома. Бяхме завършили и аз прибирах всичкия си багаж от квартирата. Носех и акордеона, на който свирех по онова време. Влязохме в едно купе и аз седнах, а той излезе в коридора. В това време се появи мой познат и се настани на мястото до мен. Заприказвахме се, аз започнах да свиря, а той запя. Приятелят ми се разсърди, че друг ме ухажва, и
Искам отново да обичам
слезе на първата гара.
През следващите три дни, които никога няма да забравя, се затворих вкъщи, никой не знаеше къде съм и какво правя, но и това мина. После същият мой познат, с когото пътувахме в едно купе, поиска да се омъжа за него и аз приех. Не можах да простя на дългогодишния си приятел, че ме остави сама във влака в късния час. През нощта преди сватбата сънувах, че майка му ме прокълна никога мъж да не видя и семейство да не свъртя. А той се появи в гражданското минути преди да подпишем и ме помоли да се откажа от бъдещия си съпруг и да избягам с него. Не се реших на такава лудост и отказах.
След няколко години заради голяма кражба в дома ни, за която несправедливо обвиниха мен, се разделих с мъжа си. Напуснахме го с дъщеря ми, тя взе в ученическата си чанта само учебниците и тетрадките си, а аз в моята – единствено личните си документи. Изселихме се в голям град, където работех като учителка, а тя получи стабилно образование и наследи професията ми.
Съдбата беше благосклонна към нас. Срещнах човек със завидно материално положение, който ни помогна в живота. На 50 години имах всичко: апартамент, но не и дом; лукс, но не и красота; легло, но не и спокоен сън; лакомства, но не и апетит; подкрепа, но не и приятелство; запазено място на земята, но не и в неговия дом.
И сега, след 20 години съжителство с този човек, той почина, а аз отново съм сама и прокълната да не свъртя семейство. Не ми остана нищо друго, освен да живея, за да бъда полезна не толкова на себе си, колкото на хората, които имат нужда от мен.
От всяко тежко изпитание зрелият човек извлича доброто и полезното. Да не забравяме, че Бог ни е създал, за да си помагаме. Нека ви припомня едно от трите предсмъртни желания на Александър Велики – когато го погребват, ръцете му да бъдат оставени извън ковчега. За да знаят хората, че както идваме с празни ръце на този свят, така и си отиваме, без нищо да вземем със себе си.
Днес аз съм една възрастна дама, изпълнила дълга си да възпита и образова своята дъщеря. Пенсионирах се с благородна професия и все още не искам да призная, че съм остаряла, защото духът ми е млад. Не забравям трънливия път, който изминах, и съжалявам, че съм самотна. Надявам се в сетния ми час все пак да се намери някой, който да ми махне с ръка за сбогом.
Дария
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply