Здравейте, пише ви един мъж, влюбен в майката на съпругата си. И то не защото ми е слаб ангелът, а защото се оказа, че жена ми нищо не струва, а тъщата е огън и пожар. Живеем при нея, защото е вдовица и апартаментът й е достатъчно голям за две семейства.
На моята Мери й дай само пред огледалото да седи, да ходи на козметик и на фризьор, да тренира във фитнеса и да харчи пари. А тъщата върти цялата къща. Сутрин става в шест, приготвя закуска на трима ни, прави кафето така, както го обичам – с една лъжичка захар и малко сметана, глади ризите ми и ми приготвя обяд. В офиса колегите ми завиждат, че си нося домашна храна, а те дават пари по скъпите заведения наоколо.
Хвалят жена ми, че е толкова оправна и ме обича, а аз не смея да им призная, че не Мери, а майка й се грижи всеки ден за вкусния ми обяд. Чудя се как за нула време тя разбра, че не обичам копър и магданоз, че обожавам пилешко и гъби и приготвя все любимите ми неща, а жена ми така и не разбра, че мразя свинско и ако въобще се сети да иде до магазина, все пържоли носи. Единствено в сек*а е фурия и буквално ми взема акъла и ми изпива силите. Ама само с това живее ли се?
Напоследък все по-често си мисля как ли е тъщата в леглото. Оглеждам скришом запазената й фигура, стройните крака и стегнатите все още гърди, напиращи да изскочат от блузата. И си представям как някоя вечер, докато Мери е на кръчма с приятелки, завеждам майка й в спалнята, защото разликата ни с тъщата е само 15 години.
Знам, че тези помисли са грешни, че нямам право да мисля така за нея, но съм влюбен като хлапак. Единственият начин да се избавя от тази забранена страст е да излезем на квартира. Но не мога без тъщата, вече не мога.
Ето, написах ви и ми олекна. Знам, че повечето няма да ме разберат, но поне ви се изповядах.
Грешникът
Add comment