Славата на манастира „Св. Георги Победоносец“ в с. Горни Богров, област София се носи от години. Само той има в олтара си растящ камък, който върши чудеса – лекува, носи любов и зачатие.
Преданието гласи, че камъкът бил влачен като рицарски трофей от Йерусалим от кръстоносци, завръщащи се от поход в Светите земи. Според възрастните жени в селото за последните десетилетия камъкът е пораснал с половин метър. Някога стигал до прозореца на църквата „Св. Георги“, а сега стърчи много над олтара. Храмовата книга е изпълнена със саморъчно написани свидетелства на излекувалите се, на сдобилите се с рожба семейства, на сключилите брак след молба, отправена оттук към Бога, пише „Журнал за езотерика”.
Свещеник Антим разказва за чудесата
Върху рицарския трофей са изсечени йерусалимски кръстове, а във всеки ъгъл на големия кръст има издълбани в камъка по-малки кръстове, в чест и слава на четиримата евангелисти. Питам свещеник Антим как си обяснява чудесата, които върши камъкът в олтара: „Има много мъка по земята. Хората ходят по доктори, но като не могат да намерят помощ отникъде, идват да търсят опора в Бога. Молитвата и вярата лекуват. Трябва да търсим Бог, за да ни даде своята милост. Тук идват постоянно страдащи да им чета молитва за здраве, да направят курбан преди тежка операция. И чудото става.“
В църквата „Св. Георги Победоносец“ е традиция да идват вярващи, които оставят дрехи на болен човек да престоят и да преспят върху камъка за здраве. Разчу се, когато първородният син Кардам на Симеон Сакскобургготски излезе от кома, след тежка автомобилна катастрофа. Веднага щом му облекли „преспалата“ в манастира фланелка, той отворил очи. Отново камъкът върна здравето на прочутата гадателка на Берлускони в тежък за нея миг. Неслучайно всяко година тя прави курбан тук за здраве.
Според отец Антим Божествената сила на това място се проявява във всички краища на света, където има православни люде – от Гърция до Америка. Хора, които нямат нищо общо със София и с България, камо ли с Горни Богров, получават видения за манастира и желаят да намерят изцеление тук.
Камъкът расте наистина!
Вярата изцерява. Бог е дал благодат върху това място. Затова расте камъкът“, обяснява Негово преосвещенство свещеник Антим, който от 10 години отговаря за храмовете в Горни Богров и Яна. За последен път той е мерил камъка през 2002 година, защото хората все го питали колко е висок. Бил 210 см. Когато поел енорията, бил 204 см. „Когато поех през 2001 г. енорията, първото нещо, което местните хора ми казаха, бе чудото с този камък. Не го меря постоянно. Не съм тук, за да изпитвам Бога. Баба Рилка и баба Доста от Горни Богров твърдят, че навремето бил много по-нисък.“
Каменната реликва се намира в олтара на манастирската църква и до него може да се докосва единствено свещеник. Дошлите могат да видят чудотворния камък през иконостаса.
Лековитата вода
Освен с тайнствения камък Горнибогровският манастир се слави и с лековитата си вода. На вкус е горчива като аналгин и не прилича на останалата вода в манастира и в региона. Според специалисти по химически състав наподобява тази от библейското Мъртво море. През 2005 г. с помощта на местни хора отец Антим направил чешмата, за да може всеки да ползва лечебната вода. Сега аязмото е каптирано и представлява красива чешма с електропомпа, пазена от два каменни лъва.
Свещеник Антим обяснява, че ако остави от тази вода в кофа, на сутринта по стените й има отложени соли. „Бог иска с тези чудеса хората да повярват в него.“
Хората идват тук за всякакви болести. Младеж от Ботунец не влезе за операция, защото хернията му се оправи. Скоро правих курбан на бездетни. Цели 17 години нямали деца, а след молитвата в манастира вече са щастливи родители. Дойде и една адвокатка да й чета молитва за брак. Гледам я хубава, умна, но й трябваше Божията помощ, за да се омъжи. Болно ми е обаче, че всеки идва за болката си, запалва свещ и си отива. А никой не идва да поработи и да направи нещо за Божия дом“, споделя свещеник Антим.
Неговата благотворна ръка обаче се усеща навсякъде – той сам постоянно майстори и гради, за да може манастирът да отговори на желанията на богомолците за венчавка и кръщавка, да се възроди светата обител и да приема повече богомолци.
Храмовият празник не е на Гергьовден, а е на Спасовден (винаги в четвъртък на 40-ия ден от Великден). Тогава в манастира се прави курбан. Спазва се традицията. Старият храм в древността е носел името „Христос Спасител“ и на Спасовден е бил съборът. Тази година на Спасовден се открива и новият храм в манастира „Св. Архитектон Стефан“, където ще се извършват кръщенетата.
Археологически находки свидетелстват, че в античността на това място е имало римско светилище. По-късно е съществувал български манастир, нееднократно опожаряван по турско време и възстановен в днешния си вид през 1898 г. Манастирът „Св. Георги Победоносец“ е построен през XIX в. В момента е действащ мъжки манастир.
Leave a reply