Скалната света обител е най-известният скален манастир по българското Черноморие. Привлича поклонници и туристи с красотата и с мистиката си. Древният манастир е разположен в гориста местност на 2 км от Златни пясъци и на 16 км от Варна.
Според хроникьорите през I в. тук живели монаси аскети. Археолозите Карел и Хермин Шкорпил са описали легендите и мистериите за Аладжа манастир, прокопан на 40 м в скалата. Вярва се, че тук броди призрак на име Ром папа, покровител на горите и съкровищата. Според братята Шкорпил, които поставят началото на системни проучвания на стария християнски паметник, духът се появява всяка пролет и пита, когото срещне: „Има ли пръчки е Хачуката (име на местност), жените раждат ли още и кравите телят ли се?“ Когато му отговорят с „да”, се скрива в тайните лабиринти. За призрака се споменава дори в американски пътеводител, издаден през 1971 г. в Ню Йорк. Според дългогодишен музеен уредник на комплекса се усеща присъствието на мистичния покровител. Влязат ли в манастирските килии и катакомбите, хората се чувстват по-здрави и силни, пълни с енергия.
За първи път руският археолог Виктор Теплеков описва манастира „Аладжа“ през 1832 г. в книгата си „Письма из Болгарии“. Разказва за среща с монах, който му показал скалната обител и го предупредил да не я доближава, за да не изчезне. Така станало с монах, който се спуснал в пещерата. Намерили го други монаси с брада, навита на кичури, а джобовете на расото му тежали от златни и сребърни антики. Монахът описал преживяното в подземието, но след това изчезнал.
Има много легенди за бродещи сред развалините призраци на монаси, горски божества и за лабиринти, криещи несметни богатства. Дори местният паша не открил съкровището. Щастието, според Шкорпил, се усмихва на Стоянчо и Янко Канарджи, които извадили 3 чувала със златни монети. Направили ризници на икони в местната църква.
Защо „Аладжа“?
Названието „аладжа“ е от персийско-турски произход и означава „пъстър, шарен“, заради ярките рисунки, датиращи от ранното Средновековие. През IV в. манастирът се наричал „Свети Спас“. Съществувал е по времето на император Юстиниан I Велики (527 в.), на император Константин VII (913 в.) и през Втората българска държава, когато е в разцвета си исихасткото движение.
Има надпис на пещерите с врязани букви А (алфа) и П (омега) и означава: „Аз (Христос) съм първият и последният, началото и краят.“ Монашеските килии и параклисите са на две нива, свързани със стълбища, изсечени в скалите. Запазени са фрагменти от фигури на светци и украсата на тавана, където е нарисуван Христос на трон. През 1957 г. Аладжа манастир е обявен за паметник на културата.
Leave a reply