
Читава работна ръка се намира трудно и това започва да личи дори от големите вериги за хранителни стоки, където масово се назначават жени, които не само че имат затруднения с четенето на етикетите, но и с връщането на рестото. Дамите зад касата изпитват силно затруднение, когато трябва да пресметнат колко да върнат на клиентите, макар че на касовия апарат сумата е четливо изписана. Това довежда до нелепата практика до главата на всяка работничка да стои друга, която уж я въвежда в работата, но всъщност й диктува, че първо трябва да се връщат стотинките, до закръгляне на левче, а след това и остатъкът.
Мераклиите за покупки буквално остават слисани от гледката, на която се натъквали постоянно. От една страна, трябвало да пазят чантата си от джебчиите, от друга – да се въоръжат с търпение, докато се намери някой, който да светне момичето какви пари да се връща. Причината е ужасяваща – голяма част от девойките дори не познавали едрите банкноти от 50 и 100 лева.
„Кризата за кадри е голяма. Всеки ден постъпват молби за работа, написани са полуграмотно. Кандидатстват хора от цяла България и дори да искаме, не можем да направим голяма пресявка. Желаещите често не познават банкнотите. Разказват, че не са разполагали с големи суми пари в живота си и през ръцете им не са минавали столевки. Като седнат зад касата, буквално се сащисват. Първата седмица след назначаването им обикновено до тях седи и друг касиер, който да следи колко връщат. Допускат грешки не само от притеснение, но и от незнание. Не правят връзка между сумата, която показва апаратът, и колко трябва да върнат. Примигват с очи, търкат ръце и търсят управителя. Поведението им създава недоверие в клиентите. Случва се продавачите да не могат да четат. Затруднения имат с имената на продукти, които не са от български произход. За тях всички пасти са макарони и трябва да минат поне 6 месеца, за да свикнат да разпознават различните видове. За някои вурст и шпек салам е едно и също нещо“, разказва пред в. „Уикенд“ човек от бизнеса.
За продавачи се кандидатирали и ромки, които хабер си нямали от смятане и писане. Те се възмущавали от отказа да бъдат допускани до работа с апаратите, макар да не знаели как се включват машинките. Смятали, че това е расова дискриминация, и плашели служителите с доклади до „когото и където трябва“. Те масово се проваляли на теста с връщането на пари. Нямали завършен дори 8 клас, но се надявали, че ако някой ги научи, ще могат да се справят с всичко.
Друг проблем пред търговци и клиенти били „нередовните“ продавачи и поддържането на личната им хигиена. Оказало се, че макар униформата да е задължителна, неделната баня не дава голям резултат в борбата с чистоплътността. В големите вериги даже са назначили специален човек, който да „души“ рано сутрин дали служителките идват чисти на работа.
В няколко магазина от голяма чуждестранна верига по незнайни причини са назначени на работа болни жени. Жена с болест на Паркинсон била изпратена на щанда за топлата храна. Ръцете на госпожата треперели и когато трябвало да слага салатата и манджите в кутиите за вкъщи, ястията се разсипвали по съседните тави. Това възмущавало гражданите, които не били готови на компромиси и на момента оформяли здрави скандали. Въпреки това девойката продължила да работи с месеци.
„С времето стана така, че самото момиче пожела да напусне. Клиентите не свикнаха с проблема й. Извръщаха глава и се отказваха да пазаруват. След нея дойде друго момиче, което бе инвалид в някаква лека степен. Почна на щанда с колбасите. Понякога забравяше да ползва ръкавици, когато трябваше да пипа месата. Трудно й бе да преценява правилно грамажите. Когато се ядосаше, ругаеше който се изправи пред очите й. Замеряше с кренвирши клиенти… Луда работа. Нейна колежка пък се дразнеше от краставиците. Не ги докосваше с ръце, защото били зелени, а тя се обривала от зелени зеленчуци. Нейният номер бе да подхвърля торбата с краставиците на метър от купувачите“, разказват от друг хипермаркет.
„Разбирам, че всички имат право на труд според конституцията, но все пак трябва да има някакъв подбор и може би нещо като психотест или справка за състоянието на кандидатите, за да не се стига до нелепи сцени и съдилища. Изключително неподатливи за работа са вегетарианците, които отказват да пипат месото и месните продукти. Те дори се пазарят да не работят близо до меса, защото усещали миризма на мърша и виждали как душите на клетите животинчета обитават сградата на магазина. Да намериш нормален работник е истинско чудо. Дори 25-годишните момчета, които вземаме на работа, за да подреждат стоките, ce оказват кекави. На третия ден се хващат за кръста и споделят, че имат проблеми. Няма сила, която да ги накара да работят така, както го правят германците, например“, споделят от „кухнята“ на популярен в цяла България магазин.
Управителите са притеснени от факта, че понякога им се спуска „отгоре“, сиреч от шефовете, наставление да бъдат вземани на работа хора от малцинствата или пък такива с видими психични проблеми. На такава заповед отказ няма как да бъде даден, а от подобна категория граждани доста трудно може да се изгради отговорен продавач-консултант.
Голяма част от кандидат-магазинерите за първи път виждали такова разнообразие от храни, защото в домовете си готвели предимно боб, леща и макарони. Пържолите се смятали за лукс – нещо позволено на Нова година и празник. Торти и пасти били считани като неща за ядене само на рожден ден. Затова тайничко похапвали в работно време – в сектори, в които няма камери.
Като виц се разказва за младо момиче, което колабирало между рафтовете, след като изяло наведнъж 8 шоколада. Горката, никога през живота си не била вкусвала от лакомството, заграбила колкото може и тайно ги излапала в тоалетната. След това, разбираемо, й станало лошо.
„Какви очаквате да са хората зад щанда? Знаете ли за какви пари работят? В София им дават по 500-600 лева, но в провинцията е късмет, ако вземат и 350.
Единици са истинските професионалисти, които с удоволствие си вършат работата“, казва човек от бизнеса.
Меги,ти нормална ли си ?Какви са тия измислици?
Много яко искаш ли да се запознаем за да си говорим по за професията?!
Чак така ли пък,струва ми се преувеличено на места.
По-глупава статия не бях чела от отдавна. Първият коментар е много точен!