Случвало ви се е да зациклите и да изпаднете в мрачното и безрадостно състояние, в което нищо не ви се прави
Опитвате се и нищо не се получава, колкото и да се стараете. Светът се е наговорил да ви саботира и да Ви отнеме всяка вяра, че сте способни да се справите. Не, просто машината на ежедневието и еднообразието понякога прегрява и има нужда от техническа почивка и душевно проветряване.
Не е лесно да си ги дадете, когато денят предлага само стрес в менюто за закуска, обед и вечеря, сроковете ви притискат в ъгъла и всичко се изплъзва от ръцете ви – от работата до отношенията в семейството или с партньора. Но пък си заслужава да опитате. Не стойте с вързани ръце.
Излезте на въздух
Отварянето на прозореца не върши много работа. Нужни са ви повече въздух и физическо усилие. Доказано е, движението разтоварва емоционалното напрежение. Разходете се навън – в парка, до близката градинка, по улицата. Не се изяждайте, че си губите времето. Напротив, инвестирате го.
Помогнете си с въпроси
Не подценявайте възможностите на автотерапията. Може да си помогнете сами, понякога по-добре от всеки
друг.
Какво ме кара да се чувствам щастлива?
Опитайте да го откриете. Нещото, което ви усмихва и изпълва душата ви с радост. Не се фокусирайте върху това как да го постигнете. Съсредоточете се върху нещото. Не отивайте обаче много надалеч в перспектива. Насочете търсенето към постижимото, към малките неща от деня – букет цветя, чаша ароматно кафе… С други думи, изтикайте мрачните мисли настрани, излезте от омагьосания кръг на болезненото и го подменете с приятното, пише списание „За жената“.
Доказано е – по-щастливите хора са по-продуктивни. Според изследване на специалисти от университета Уоруик щастливите служители на едно работно място са с 1 2% по-добри в изпълнението на работните си Задължения от своите омърлушени колеги.
Какво е най-лошото, което може да се случи?
Да се провалите. Защо не? Никой не е съвършен, всеки може да сгреши и да се провали. Нима не сте научили най-ценните си уроци досега по метода „проба-грешка“. Колкото и да бягате от провала, няма гаранция, че ще го избегнете. Никой досега не е успял, просто не иска да признае.
Какво следва оттук нататък?
Дайте си следваща задача и я напишете на лист хартия – материализирайте я. Така мотивацията ви да се придържате към нея ще бъде по-голяма, а изкушението да дълбаете в миналото – по-малко.
Заслужавам ли да продължа напред?
Отговорът е кратък и категоричен – да! Не се измъквайте. Самосъжаляването и самонаказването не са най-добрата стратегия за справяне със състоянието на зацикляне. Спомнете си – движението помага, продължете!
Leave a reply