Нашите бяха категорично против да се омъжа за човек, когато познавам само от месец, но аз бях влюбена до полуда в Ицо. Не ме интересуваше колко гаджета е имал преди. За мен беше важно, че е голям красавец и страхотен любовник.
Когато ме заведе в дома на родителите си, си затворих очите за това, че у тях е истински бардак. Свекърва ми си живееше живота и постоянно мъкнеше вкъщи разни хора – уж приятели на свекъра. Той пък от пиене беше така затъпяп, че едва ли помнеше кой му е приятел, кой – любовник на жена му. Стигаше му на масата да има 
бутилка с ракия и нищо друго не го интересуваше. Съпругът ми нямаше постоянна работа, но винаги разполагаше с много пари. Скоро след сватбата разбрах, че урежда момичета за разни партита… Но и това не ме накара да спра да го обичам – нали си лягаше вечер при мен?
Ицо набързо ми направи две деца и все по-рядко ме любеше, а аз копнеех за ласките му. Бях на върха на щастието, когато идваше при мен. В такива моменти, ако беше пожелал да му стана робиня, изобщо нямаше да се дърпам.
След седем години брак обаче той ме смени с друга – по-млада и по-красива от мен. Сега живея при нашите, но винаги когато Ицо ми свирне, забравям и гордостта, и достойнството си и тичам при него. Знам, че този мъж не е човек, а Дявол, но – по дяволите – аз го обичам!
Нина
Leave a reply