Никога, ама никога няма да й простя!

промоции

Преди доста години лежах в болница и един ден в моята стая докараха красиво русо момиче. Санитарката каза, че името й е Зоя. Опитала да сложи край на живота си, като се нагълтала с хапчета. Никой не знаел каква е причината да вземе това тежко решение.

Чак на третия ден непознатата се престраши да ме заговори и ми сподели драмата си. Била отгледана от втория мъж на майка си, когото наричала татко. Имали стопанство и той всеки ден работел на полето. По обяд Зоя му носела храна, а после се прибирала вкъщи.

Веднъж пастрокът й я накарал да седне при него и да му прави компания, докато обядва. По едно време я попитал: „Зоя, в градината имаме хубави ябълки. Кажи ми кой трябва да ги обере – ние или чуждите хора?“. Зоя отговорила: „Ами, татко, разбира се, че ние трябва да ги оберем, защо да ги даваме на чуждите хора?“. Тогава пастрокът казал: „Тогава, дъще, ще ми дадеш аз да съм ти първият!“. Момичето се дърпало, но той освирепял. Зоя викала, крещяла, но нямало кой да я чуе. След като се прибрала вкъщи, тя изпила цяла salziопаковка хапчета за сън, защото не можела да преглътне срама и унижението от преживяното.

Когато приключи с разказа си, Зоя със сълзи на очи ми каза, че съжалява, задето я спасили. После добави, че като я изпишат от болницата, ще се хвърли под влака. Слушах ужасена и се чудех как може да има такива хора като баща й. Когато майка й дойде на свиждане, тайно от Зоя й разказах какво ми е споделило момичето. Тя обаче каза, че това не може да е вярно и сигурно дъщеря й си измисля. Онемях, но не можех да направя нищо повече. След няколко дни изписаха Зоя и майка й я прибра. Дълго след това се питах какво ли е станало с нея.

Срещнах я след десетина години в София пред един магазин. Позна ме и ме прегърна. Разказа ми, че майка й така и не й повярвала за изнасилването. И дори я обвинила, че нарочно лъже, защото иска да я раздели от мъжа й. Заплашила я, че ако се оплаче в полицията, ще се отрече от нея. Тогава Зоя дошла при леля си в столицата, намерила си работа и скоро след това се запознала с едно много добро момче, за което се омъжила и била щастлива с него. А за майка си не искала и да чуе. Каза, че и на погребението й няма да отиде, щом не е повярвала на родната си дъщеря.

Жужа

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар