Да се знае – меракът си има цена!

Често засичах съседа бай Стойчо да се хвали, че жените много го харесвали и сега, макар и наближаващ 60-те, младите булки още му се лепели. Подвизите си обикновено разказваше вечерно време, като се събирахме да играем карти в кварталната градинка. Всяка история беше подробно обяснявана, но винаги завършваше с едни и същи думи: „Ей, момчета, да не ме издъните пред съпругата ми, кака ви Розка.“ А кака Розка беше порядъчна, не се занимаваше с глупости, гледаше си живота и много добре знаеше що за стока е мъжът й.

Пред мен той се отпускаше да говори най-много, защото живеех в квартала отскоро и го слушах, без да му противореча. Че беше досаден, беше, ама повече го слушах, защото му бутах фитилите и той се палеше.

Любимата му история беше за Веска – към 45-годишна, която за него си беше баш млада булка. Та, въпросната жена била луда по игричките с бай Стойчо. Понеже и двамата били семейни и нямало къде да се забавляват, се налагало да я води на село. На жена си казвал, че прави ремонта и създава удобства за нея.

В един момент ми писна от тази Веска и реших да отида да видя какво толкова й е хубавото. Разпитах къде е магазинът и тръгнах. Влязох и видях някаква жена зад тезгяха. Огледах я внимателно и не повярвах на очите си. Познавах я, защото бяхме в едно училище. Все се обличаше навремето модерно, с едни минижупи, абе, красота. И сега си беше парче от всякъде. Заговорих я, припомнихме си лудите години и се разбрахме да се видим на кафе. Веднъж кафе, втори път – кафе, третия път поддаде, и се озовахме в леглото. Започнахме да се виждаме често, но на бай Стойчо не казах, че съм му конкуренция. Продължих да слушам за любовницата му и как снощи били заедно, само че вечерта, за която разправяше, тя спа при мен.

Не се стърпях и разказах на Веска каква е истинската причина да я потърся. Тя като взе да се смее, не можа да спре. Наистина, бай Стойчо редовно я ухажвал, само че тя въобще не се интересувала от неговата мъжественост. Решила обаче, че мераците си имат цена и го използвала. Карала го да мести кашони и каси със стока, да изхвърля боклука и куп други неприятни задачи, а той разправял в квартала, че му била любовница. Колежките й го подкачали, но той не се отказвал. Какво да прави човекът – мерак.

Оттам нататък историите за Веска ми станаха безинтересни, пък и благодарение на бай Стойчо си намерих нова любовница и нямах време да слушам неговите измислици.

Любо