Вече над 40 години учените подслушват в радиодиапазона близките звезди. И нищо! Защо е така? Ето какво мислят умните хора.
I. Оптимистите
Оптимистите основават своите изводи на два принципа. Единият е всеизвестният тезис на Бруно: във Вселената има безброй населени светове. Още през IV век преди новата ера елинът Метродор прави подобно изказване: би било нелепо в полето да расте само един стрък. И този принцип изглежда разумен. Откъде накъде ние ще сме сами? Ами, разбира се, глупаво е даже да се помисли, че няма и други цивилизации.
Вторият принцип се основава на следните предположения, които са в пряка връзка с откриването на тези цивилизации.
Животът във Вселената възниква непрекъснато в течение на последните 10—12 милиарда години, от момента, когато са се появили звезди от Второ поколение.
Съществува тенденция към неограничена експанзия на живота — стремеж да заеме максимално пространство. Цивилизациите колонизират Космоса.
Еволюцията на технологическите цивилизации неизбежно води до овладяване на неограничени енергии.
До края на миналия век се е считало, че всички (или почти всички) планети са населени и то с разумни същества. Някога хората са населили и самото Слънце. Сега, разбира се, никой не мисли за разумен живот в Слънчевата система. Разумният живот бе отместен по-далеч — на близките и не тъй близки звезди. Лошото е само едно — вече над 40 години от цивилизации няма и помен.
Add comment