Веднага като завърших университета, баща ми се развъртя, потроши телефоните и ми намери подходяща работа. Не беше кой знае какво, в една търговска фирма, чийто собственик беше чужденец, та му трябваше някой да знае и английски, и български, за преводи, а и за документацията му. Офисът беше пълен с момичета, които каквато и работа да имаха, все клюкарстваха и правеха майтапи. Тъй като изглеждах още малък и малко задръстен, взеха ме на мушка и непрекъснато ми правеха номера.

Един ден, в който шефът отсъстваше, сладураните решиха да си направим купон. За целта отвориха барчето на шефа и измъкнаха от там дузина шишета, все Маркови питиета. Купиха от близкия магазин нещо за мезе и рано-рано удариха ключа на офиса. Освен мен имаше още едно момче, шофьорче, ама то беше семейно и въпреки приказките на мацките се измъкна незабелязано още в първите минути на купона. Какво се случи по-късно, вече ми е трудно да си подредя в главата. Като във всеки офис, така и при нас, има какви ли не меки дивани и канапета, фотьойли и дебели килими. Само си представете върху тях натъркаляни в разни пози един куп млади и разгорещени от пиячка и хормони момичета, които викат, предизвикват и се заливат от смях. Измислиха разни игри, в които накрая всеки трябваше да съблича нещо от себе си или да прави нещо еротично и интимно. Колкото повече се опъвах, толкова повече ги развеселявах. Нямаше мърдане – оставих се да им бъда сексуалната играчка. Караха ме да пия, мъчеха ме с какви ли не перверзни… Правеха с мен, каквото им дойдеше наум. Бяха като стадо разгонени маймунки. Лошото е, че и мен ме подгониха хормоните, все пак съм нормален млад мъж! Развихрих се и по едно време бях като обезумял, сам себе си не можех да позная – не съм такъв нито по природа, нито по възпитание.

Нямам представа как съм се прибрал вкъщи. Като се събудих и си припомних какви ги свършихме, направо се потресох. В смътните спомени от купона ми мяркаше такава картинка – бях на земята с двете близначки, племеннички шефа, и обслужвах ту едната, ту другата.. А наоколо останалите, в кръг, плясках ръце, подвикваха, даваха съвети. Кой знае защо о че си спомних и че двете мацки непрекъснато ми викаха: „Леле, страшен си…Оле, отиде ни девствено та… Мале, какво ще кажа на мама и татко…“ Втресе ме. Дали пък наистина не бяха девствени? Ами ако босът рече утре да ме жени? И коя ли ще ме насилят да сложа халка? Ами ако съм жертва на някакъв заговор. Ужас, ужас, ужас!

Онзи ден не отидох на работа, обадих се, че съм болен. А после татко, на когото разказах какво се случи без най-пикантните подробности, отиде при шефа и…аз останах без работа. Но бях щастлив, защото съм свободен и неженен.

Момчето на татко