Защо все се получава така в живота…да искаме нещата на другите!

Със Соня не се бяхме виждали почти година. На­времето като ученички не бяхме заедно само през нощта, но в крайна сметка пътищата ни се раз­делиха веднага след абитуриентския бал.

Аз се омъжих за гаджето си, родих момченце и след година се разведох, защото съпругът ми продължи да си живее както преди, без да се съобразява с това, че вече е семеен. Соня пък влезе в университета и се завъртя в друга компания. Виждахме се чат-пат на кафе, но тя все бързаше, устремена нанякъде в забързаното си ежедне­вие. А аз затъвах все по­вече с болните си родите­ли, с растящия си непослушен син, с вечната несигурност дали няма да ме уволнят или заплатата ще закъснее.

Когато се чухме преди седмица, Соня ми каза, че се е дипломирала и омъжила. Настоя да се видим, искала да ме по­черпи – нали бях старата й най-добра приятелка. Дойде в заведението еле­гантна и сияеща. Прегърна ме и ме целуна, но вместо да й се зарад­вам, усетих такава за­вист, че чак ми се доплака. А когато извади от чантата си албума със снимките от сватбата, съвсем се вкиснах. Опит­вах се да се усмихвам, но в главата ми не спираше да се върти въпросът: „Защо не ме покани на събитието?“

С присъщото си чувство за хумор тя описа перипе­тиите около приготовле­нията за тържеството и някак между другото каза: „Не поканихме никого от приятелите, защото само роднините бяха около сто­тина. Пък уж искахме всичко да е по-скромно…“ И отвори албума. Още на първата снимка щях да експлодирам – до нея в младоженския си костюм сто­еше въплъщението на мо­ята мечта за мъж. Не че го познавах, просто след развода си, когато се събуждах посред нощ от плача на детето или зара­ди крещящата нужда от ласка, си представях, че имам точно такъв мъжкар до себе си. А ето, че Соня го имаше като реален партньор в живота си и по всичко личеше, че е на седмото небе.

Една по една разгледах снимките и от медения им месец. Измъчих се страш­но. Сипех най-добри по­желания, а в стомаха ми пареше нещо, което по­степенно изгори всички приятелски чувства към Соня.

Елка В.

Колко струва най-евтината сватба?