След 15-годишен брак Александър се влюби в сво­ята колежка Мартина – съвсем младичка, истинс­ка красавица, много добра и невинна душа.

Тя го обичаше толкова силно, че беше готова да му роди детето, което носеше от него, дори без да го отнема от семейството му. Обаче Александър беше джентълмен и вече замисляше как по-бързо да се разведе.

В началото жалеше съпругата си Лора, с коя­то ги свързваха толкова много неща. Бяха следва­ли заедно, имаха син, обща професия, купиха си апартамент. Всички близ­ки и приятели им се чуде­ха, че са запазили стра­хотните си отношения през годините. Ако може­ше, Александър би задър­жал Лора като приятелка, обаче тя реагира толкова лукаво на неговата връзка, че направо не мо­жеше да я познае. Сякаш не беше същата умна и ин­телигентна жена, с неве­роятно чувство за хумор, а някаква гадна мръсница. Повтаряше, че няма да пречи на щастието му, че няма да го спира, ако реши да отиде при Марти­на, и че той сам трябва да направи своя избор. Игра­еше като артистка, все така му приготвяше вече­ря, не забравяше да сло­жи и бутилка с любимото му вино на масата, гладе­ше му ризите и му се ус­михваше, сякаш нищо не се беше случило. Дори на детето не каза дума, че между тях има друга жена. И това продължаваше вече втори месец. На Александър му беше страшно трудно да напра­ви решителната крачка и я отлагаше всеки ден. Ко­гато беше в офиса с Мар­тина, й обещаваше, че ве­черта непременно ще съобщи на жена си, че я напуска окончателно, ала щом се прибереше и виде­ше очите на Мони, подре­дената маса, елегантната както винаги Лора, сякаш нещо в него се прекършваше и за поре­ден път си казваше, че ще си тръгне „утре“.

Чашата на търпението му преля, когато Мартина започна всяка сутрин да се оплаква, че съпругата му я тормози. Явно нерви­те й не бяха издържали и щом той тръгнеше на ра­бота, Лора грабвала теле­фона и не спирала да обижда бедното момиче. Нима не разбираше, че то няма никаква вина? Един­ствено той носеше отго­ворност за тази  из­вънбрачна връзка. При това мръсницата го праве­ше адски гнусно. Първо заплашваше любовницата му, че ще се обади на ро­дителите й, за да им каже, че чака дете от женен мъж. После, че за 20 лева ще наеме някой циганин да я пребие, дори че ще плати на някого да и плис­не киселина в лицето и да загрози хубавата й муцун­ка. Боже! А на всичкото отгоре отричаше, че го прави. Започнаха всяка вечер да се карат жесто­ко, явно не можеше пове­че да остане при семей­ството си. На всичкото от­горе Лора в очите му твърдеше, че малката го лъже, сякаш той не вижда­ше всеки ден Мартина разплакана и нещастна. Страхуваше се да я оста­вя повече сама в кварти­рата й. Разбра, че жена му е готова на всичко, за да съсипе живота му, да по­мрачи щастието му.

Накрая Александър из­падна в дива ярост. След поредния скандал с Лора грабна телефона й и го раз­би на парчета. Тя също не издържа, прилоша й и му се наложи да викне „Бърза помощ“. Съпругата му беше мръсница, но се оказа, че язвата й наистина е прокървила. Рано сутринта й направиха операция по спешност. Той дълго вися в коридорите на „Пирогов“, обаче след като лекарят му каза, че поне още час тя няма да излезе от упойка­та, реши да отскочи до офи­са и да си вземе един ден отпуска. Щеше да зарадва Мартина, че най-сетне ве­черта ще бъдат заедно. Беше помолил родителите си да се грижат известно време за Мони. Момчето беше присъствало на скан­дала вечерта и беше изпад­нало в нервна криза. Алек­сандър смяташе да се от­бие в реанимацията при жена си, а после да се върне в семейното жилище и най-сетне да си събере багажа.

Когато влезе в офиса, Мартина го пресрещна в коридора. Говореше по те­лефона и плачеше. Повта­ряше „Моля ви се, недей­те!“ Само успя да му каже: „Твоята отново ме тормо­зи!“ Тогава Александър грабна телефона от ръка­та й и видя, че дисплеят е тъмен. Беше сигурен, че е невъзможно любовницата му да говори с Лора, която още не беше излязла от упойката. Всъщност никой не й звънеше и всичко беше лъжа. Изведнъж раз­бра коя беше мръсницата, която разби живота му.

Виктория Красимирова