Толкова съм нещастна и объркана, че дори не знам защо пиша това писмо. Може би защото сте единствените, пред които мога да разголя душа­та си и да излея болката си. Само ви моля да запа­зите анонимността ми. Не бих искала родители­те ми или колегите да разберат. С Краси живеем на семейни начала вече 7 годи­ни. Имаме дъщеричка на 5. Нищо не ми е липсвало, винаги съм мислела, че той е голямата ми любов, бях обичана и го обичах. Разбирахме се, никога не сме се карали. Смятам, че бракът е чиста формал­ност и не той свързва два­ма души, а дълбоките чув­ства и уважението, какви­то ние изпитвахме един към друг. Докато се случи тази гадост.

Родителите ми бяха взе­ли момиченцето ни при себе си за седмица, защо­то в градината много деца бяха болни от грип и не искахме и Паола да се разболее. Една вечер се върнах след ужасен ден в работата. Главата ме бо­леше, направо имах чув­ството, че ще се пръсне. Бях се скарала с една ко­лежка, а най-вече се при­теснявах, че ще има съкращения и може да остана на улицата. Мъжът ми се върна доста почер­пен, макар че обикновено не го прави. Пие само по празниците, и то умерено.

Тогава му беше весело, защото на негов колега се родил син и занесъл ня­колко бутилки. Явно бяха прекалили. Надявах се да поговоря с него, а той се нахвърли на яденето като невидял и без да си взе­ме душ, ме повлече към спалнята, искал да пра­вим секс, макар на мен да не ми беше до това. Краси винаги е бил хиперсексуален, а аз не съм от най-страстните в леглото. Като прибавим и главоболията, които имах, щеше да ми е по-приятно по-скоро да се гушна в него, да поплача на рамото му, а не да за­доволявам животинския нагон/който го владееше в момента и направо го беше заслепил. Затова започнах да се дърпам, повтарях му да ме остави, дори се разплаках, но той сякаш не ме чуваше. За­почна да ми крещи, че по­стоянно съм му отказвала, че съм се правела на се­лянка и скоро щял да си хване любовница. Беше ме сграбчил за ръцете и ме стискаше до болка. На­края ме хвърли грубо на спалнята, разкъса дрехи­те ми и легна върху мен. Колкото и да се опитвах да се измъкна, ми беше невъзможно. Изнасили ме по най-гнусния и брутален начин, след което захър­ка като свиня.

Известно време лежах и само тихичко скимтях, ся­каш през мен беше минал валяк. После станах и с часове стоях под душа, без да мога да измия ця­лата гадост по тялото и най-вече в душата си. До­като водата ме обливаше, си мислех какво да напра­вя, дори ми мина през ума да се нагълтам с хапчета или да си прережа вени­те, но ме спря мисълта за Паола.

На сутринта Краси дори не си спомняше какво беше направил. Като видя, че съм си събрала багажа, учудено ме попи­та къде ще заминавам. Всъщност мисля, че това беше театър от негова страна, за да се оправдае с пиянството си. Като му казах, че няма да му про­стя насилието и не мога да живея повече с него, за­почна да ми се извинява и да ме моли за прошка. Извади дрехите ми от са­ковете и ги върна в гарде­роба. Стана толкова мил и внимателен, колкото ни­кога не е бил. И така е вече втора седмица. Вся­ка вечер ми носи цветя, върши всичко у дома, а аз само седя и гледам в една точка. Помолих нашите да задържат детето още из­вестно време под пре­текст да го опазим здра­во. Дори не им споменах, че нещо се е случило. Ня­мам сили да им призная.

Не знам какво да правя, иде ми да убия него или себе си. Когато ме докос­не, едва се сдържам да не повърна. Не съм подозира­ла, че обичам такова жи­вотно. Сигурна съм само в едно – вече никога няма да е същото. Чудя се как ще живеем по-нататък. Мисля, че няма да издържа. Ще се подпиша като

Една нещастна жена

С по-малката ми сестра се влюбихме в едно и също момче