Да търсим ли любов в интернет?

Ти лайф за Лекува

Когато за пръв път ми хрумна да пусна обява за запознанство в интернет, исках да разбера има ли и „нормални хора“ (а не само неуравновесени особняци), които просто опитват щастието си и се надяват, че ще намерят връзка точно по този начин.

 любов, интернет

Обявата ми се превърна в мой личен експеримент, който искам да споделя с вас. Така се надявам да ви улесня.

Блондинка търси…

Публикувах обява в един от специализи­раните сайтове. Беше нещо от сорта: набли­жавам четиридесетте, свободна съм – без никаква връзка, работя много, така че нямам време и енергия за запознанства на други места като баро­ве, дискотеки и т.н. Подчертах, че търся приятел и опора, но и чувствен и нежен любовник. Бях лако­нична, обикновена и с едва доловимо чувство за хумор. Естествено, всичко беше написано грамотно, без правописни грешки. Сложих снимка – на дългокоса блондинка с мило изражение. Това щеше да е добра при­мамка за потенциалните кандидати. Публику­вах обявата в петък. В понеделник имах 68 писма.

Тези да, тези не…

Направих си едно силно кафе и се заех да разде­лям получените отгово­ри. Приложилите снимка мъже, естествено, бяха с предимство. Тези, които имаха чувство за хумор и не бързаха да се хвалят с автомобилите и пътуванията си, също пре­минаха пър­вата пресявка. Веднага отпад­наха писмата с правописни грешки от типа „обЪди ми се“, както и кратките отго­вори от сорта „Здравей, на­пиши ми нещо повече за себе си“. Накрая ос­танаха трима мъже.

1 – „Плантаторът“

Сам се нарече така. Заин­тригува ме още с първото писмо. Пишеше с лекота и чувство за хумор, като иронизираше себе си и живота си на стар ерген. Беше наистина мил и се почувствах гузна, че го заблуждавам. Не след дълго му казах цялата истина – профилът ми е измислен и обявата ми е само заради лично проуч­ване. Реакцията му беше неочаквано мила – запо­чна да ми пише за своите приключения със запоз­нанствата, за разочаро­ванията на първа среща, за дребните лъжи, които според него използват жените, които търсят вир­туално запознанство, за илюзиите, но и за откро­веността в интернет.

 

2 – Разведеният татко

Пишеше грамотно, на хубав български език и беше много учтив. След първите няколко писма стана по-отворен, така че трябваше да си призная и на него. Направих го и му се извиних. Той също реагира много добре, ха­реса му, че съм откровена. Сподели ми, че в неговото положение – разведен и с малък син – няма почти никакви възможности за запознанство. Няма въз­можност да излиза вечер. Разказа ми, че е излизал няколко пъти с някаква жена, но в крайна смет­ка не се получило нищо. Накрая каза, че ще про­дължи да търси.

3Предприемачът

Този разправяше, че за първи път пробва запоз­нанство в нета. Работи от сутрин до вечер, а в об­кръжението му няма нито една необвързана жена. Когато в крайна сметка му признах как стоят неща­та, побесня. Не можах въобще да му обясня. От приятен джентълмен, той изведнъж се превърна в абсолютен простак. Явно бях засегнала виртуално­то му достойнство.

От прелистването до щракането с мишката

Всичко това ме замисли: защо всъщност хората изпитват нужда да из­леят душата и мъката си анонимно? Защо не го правят така често навън, в реалния живот?

Скрити зад своите пря­кори, хората могат да фил­трират обявите и да търсят точно този партньор, който отговаря на изискванията им. Ако искам, например, софиянец между 38 и 45-годишна възраст, със снимка, просто задавам параметрите и с едно клик- ване с мишката получавам веднага обяви от няколко такива мъже. Остава един­ствено да им напиша.

 

Нека да излезем!

Всъщност човек няма какво да загуби. Само за един час може да загово­ри толкова симпатични физиономии от снимките, колкото реши. Интернет просто е по-удобен. Ня­кой ви пише, реагирате, разменяте си снимки и, когато се стигне до среща на живо, изненадата вече не е чак толкова голя­ма. Като заговорихме за среща – много от мъжете, веднага ми даваха теле­фония си номер и пред­лагаха среща някъде на кафе. Казваха, че така ще разберат много повече за мен. Имат право – среща­та спестява доста време. Може да си пишем какво ли не, но не прескочи ли онази искра още в първи­те минути на живия кон­такт, най-вероятно няма да се получи нищо.

От този мой експе­римент разбрах едно: не мога да сложа под общ знаменател всички мъже, които пускат обяви в нета. Различни са – едни искат просто да пофлиртуват, други, ако могат, напра­во ще ви съблекат през монитора. А трети – те са онези, които наистина търсят сериозна връзка и просто не са попаднали на правилната жена. Те са като мен и може би като вас – самотници, които си търсят половинката. Всъщност, нека да бъда честна: аз вече я намерих, и то в нета, но с една по-истинска обява. Затова ви разказах тази исто­рия – опитвайте, може би и вашата половинка е някъде там.

Н.М. 37г.

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

Не е невъзможно да си намериш любовта в интернет

 

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар