Преди време реших да си намеря гадже. Но нямах никакво време да се огледам – работата ме задържаше до късно вечер, сутрин излизах рано, в почивните дни не можех да се наспя.
Тогава една приятелка ме подкокороса да се регистрирам в сайт за запознанства. Не бях много съгласна, защото съм чувала, че там понякога се подвизават опасни типове, мошеници и изнудвачи. Съгласих се само да не й скърша хатъра. Разбира се, измислих си друго име, друга визия – уж съм с руса, с дълга коса, слабичка, по-млада. Нали така се прави? Минаха два месеца – никакъв резултат.
Само някакви хлапетии или пък старчоци, които си търсеха болногледачка. По едно време се запознах с един мъж от Варна – Боян се казваше и долу-горе като че ли беше подходящ. На моята възраст, с приличен доход, разведен и той като мен. На снимката изглеждаше безумно красив – висок, слаб, с буйна коса, закачливо усмихнат. Кореспонденцията ни зачести. Заради него специално си направих скайп, където сложих една своя снимка от студентските години – кръшна мома без бръчки, без бели коси, само 48 кг. Тъй де, няма да се излагаме.
Започнахме да си пишем и се харесахме още повече. Работата опря до среща. Една събота отидох на гарата да го чакам, но сърцето ми беше свито заради лъжите. Три дни преди това пазих диета, ама как се свалят килата, като са поне с 20 над нормата? Е, не става. Да му се не види, защо трябваше да го лъжа! Аз съм си едно кюфте отвсякъде и, между нас казано, никак не си падам по кльощави мъже, високи като улични стълбове. Опитът ми подсказва, че шишковци с шкембенца са по-добри по характер и по-весели. Но станалото – станало. Пристигна влакът от Варна, гледах, гледах – няма го моя човек. Седях почти сама на перона, когато забелязах някакъв дребосък, седеше и се оглеждаше – крьгличък, с гола главица, с големи юнашки мустаци като на Панайот Хитов. Толкова безпомощен ми се видя, че му рекох: „И на вас ли не ви пристигнаха гостите?“ Той се усмихна стеснително: „О, не, аз не съм посрещач, сега пристигам и трябваше да се видя с една жена, ама сигурно не ме е познала. Сигурно, защото не й казах, че имам мустаци. Не се познаваме от преди. Не сте ли я видели – една с руса дълга коса, много красива, слабичка?“ Започнах да се смея и не можех да спра, а човекът ме гледаше и се чудеше. Като се успокоих малко, му казах: „Абе, Боян, какви мустаци, какви пет лева! Щяхме да се разминем като нищо. Язък за голямото писане и големите мераци! На кого е тази снимка, дето си я турил в сайта?“ Той се захили: „На Аштън Кътчър, гаджето на Деми Мур, не ти ли харесва?“
Смяхме се много тогава, а и сега се смеем на тази случка. Боян се оказа страхотно момче и не съжалявам за нищо, както се казва – грешката се оказа вярна. Е, оправда се моята теория – шишковците са добри и приятни за общуване.
Красавицата с руса коса
Специалисти: Интернет е новата дрога
Leave a reply