Когато за пръв път ми хрумна да пусна обява за запознанство в интернет, исках да разбера има ли и „нормални хора“ (а не само неуравновесени особняци), които просто опитват щастието си и се надяват, че ще намерят връзка точно по този начин.
Обявата ми се превърна в мой личен експеримент, който искам да споделя с вас. Така се надявам да ви улесня.
Блондинка търси…
Публикувах обява в един от специализираните сайтове. Беше нещо от сорта: наближавам четиридесетте, свободна съм – без никаква връзка, работя много, така че нямам време и енергия за запознанства на други места като барове, дискотеки и т.н. Подчертах, че търся приятел и опора, но и чувствен и нежен любовник. Бях лаконична, обикновена и с едва доловимо чувство за хумор. Естествено, всичко беше написано грамотно, без правописни грешки. Сложих снимка – на дългокоса блондинка с мило изражение. Това щеше да е добра примамка за потенциалните кандидати. Публикувах обявата в петък. В понеделник имах 68 писма.
Тези да, тези не…
Направих си едно силно кафе и се заех да разделям получените отговори. Приложилите снимка мъже, естествено, бяха с предимство. Тези, които имаха чувство за хумор и не бързаха да се хвалят с автомобилите и пътуванията си, също преминаха първата пресявка. Веднага отпаднаха писмата с правописни грешки от типа „обЪди ми се“, както и кратките отговори от сорта „Здравей, напиши ми нещо повече за себе си“. Накрая останаха трима мъже.
№1 – „Плантаторът“
Сам се нарече така. Заинтригува ме още с първото писмо. Пишеше с лекота и чувство за хумор, като иронизираше себе си и живота си на стар ерген. Беше наистина мил и се почувствах гузна, че го заблуждавам. Не след дълго му казах цялата истина – профилът ми е измислен и обявата ми е само заради лично проучване. Реакцията му беше неочаквано мила – започна да ми пише за своите приключения със запознанствата, за разочарованията на първа среща, за дребните лъжи, които според него използват жените, които търсят виртуално запознанство, за илюзиите, но и за откровеността в интернет.
№ 2 – Разведеният татко
Пишеше грамотно, на хубав български език и беше много учтив. След първите няколко писма стана по-отворен, така че трябваше да си призная и на него. Направих го и му се извиних. Той също реагира много добре, хареса му, че съм откровена. Сподели ми, че в неговото положение – разведен и с малък син – няма почти никакви възможности за запознанство. Няма възможност да излиза вечер. Разказа ми, че е излизал няколко пъти с някаква жена, но в крайна сметка не се получило нищо. Накрая каза, че ще продължи да търси.
№ 3 – Предприемачът
Този разправяше, че за първи път пробва запознанство в нета. Работи от сутрин до вечер, а в обкръжението му няма нито една необвързана жена. Когато в крайна сметка му признах как стоят нещата, побесня. Не можах въобще да му обясня. От приятен джентълмен, той изведнъж се превърна в абсолютен простак. Явно бях засегнала виртуалното му достойнство.
От прелистването до щракането с мишката
Всичко това ме замисли: защо всъщност хората изпитват нужда да излеят душата и мъката си анонимно? Защо не го правят така често навън, в реалния живот?
Скрити зад своите прякори, хората могат да филтрират обявите и да търсят точно този партньор, който отговаря на изискванията им. Ако искам, например, софиянец между 38 и 45-годишна възраст, със снимка, просто задавам параметрите и с едно клик- ване с мишката получавам веднага обяви от няколко такива мъже. Остава единствено да им напиша.
Нека да излезем!
Всъщност човек няма какво да загуби. Само за един час може да заговори толкова симпатични физиономии от снимките, колкото реши. Интернет просто е по-удобен. Някой ви пише, реагирате, разменяте си снимки и, когато се стигне до среща на живо, изненадата вече не е чак толкова голяма. Като заговорихме за среща – много от мъжете, веднага ми даваха телефония си номер и предлагаха среща някъде на кафе. Казваха, че така ще разберат много повече за мен. Имат право – срещата спестява доста време. Може да си пишем какво ли не, но не прескочи ли онази искра още в първите минути на живия контакт, най-вероятно няма да се получи нищо.
От този мой експеримент разбрах едно: не мога да сложа под общ знаменател всички мъже, които пускат обяви в нета. Различни са – едни искат просто да пофлиртуват, други, ако могат, направо ще ви съблекат през монитора. А трети – те са онези, които наистина търсят сериозна връзка и просто не са попаднали на правилната жена. Те са като мен и може би като вас – самотници, които си търсят половинката. Всъщност, нека да бъда честна: аз вече я намерих, и то в нета, но с една по-истинска обява. Затова ви разказах тази история – опитвайте, може би и вашата половинка е някъде там.
Н.М. 37г.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Не е невъзможно да си намериш любовта в интернет
Leave a reply