Кошмарът се случва пред очите ми, всеки божи ден!
Майка ти често казваше: „Не може да е истина, не може да ни се случва всичко това. Тази нейна отчаяна фраза ми се наби в главата, когато бях малък, но забелязвах, че нейни приятелки и двете ми баби висяха по цял ден у нас. Колкото повече пораствах толкова по-добре разбирах, защо майка ми захлупва с ръце главата си и повтаря: „Не може да е истина…“ Оказа се, че може.
Посещенията на всичките онези жени са били предизвикани от изневяра на баща ми. Понеже апартаментът ни е малък, и да не исках, чувах какво си говорят. Не беше трудно да вържа нещата и да науча, че първата любовница е сменена с втора, а тя – с трета… И така, докато майка ми повтаряше, че не може да ни се случва всичко това, баща ми доведе поредната. Каза, че за мен ще е най-добре да се преместя в спалнята, а в хола, който минаваше и за детска стая, се настани той с нея. В началото имаше доста скандали, но понеже баща ми пиеше и биеше, майка ми млъкна. От онзи момент нататък никой не идваше вече у нас – нито бабите ми, нито приятелките на майка ми. Тя се движеше като сянка и почти не излизаше.
Веднъж пристигна леля ми и двете здраво се скараха. Майка ми я молеше да си върви, а тя повтаряше, че няма да си тръгне без нея. Накрая ми казаха, че излизат по работа. На следващия ден чух майка ми, докато говореше с някоя от приятелките си, да казва, че се надява да не е истина. Мислех, че пак говори за изцепките на баща ми, но е имала друго предвид – да не се потвърдят съмненията на лекарите, че има рак. Той обаче се беше случил точно на нея и понеже отказа да се лекува, след по-малко от година умря.
И двете баби искаха да ме вземат, но баща ми не ме пусна нито при едната, нито при другата. Обясни, че за мен вече ще се грижи Снежето – кучката, която се настани у нас. Върнаха ме в хола, а двамата легнаха там, където той беше спал с майка ми. Ща не ща, чувах какво правят нощем, защото бяха много шумни. 14 скандалите им чувах. Чувах и как плющят шамарите по задника на онази жена. Тя пък си го изкарваше на мен – гонеше ме от вкъщи и ми взимаше ключа. Понякога успявах да си го пъхна в джоба, връщах се неочаквано и виждах доста грозни неща.
Една вечер баща ми не се прибра – катастрофира пиян и умря на място. Може и да е грях, но си отдъхнах, всеки ден след погребението чаках Снежа да се махне. Но тя нямаше такова намерение. Напротив – не само остана, ами взе да влачи и всякакви долни типове вкъщи. Сега спи с разни тъпкачи в леглото на нашите, не й пука, че виждам и чувам всичко, а като вдигна скандал и я заплаша с полиция, тя си бръква под полата, гледа ме и вика: „Знам, че и на тебе ти се иска, ела да ти покажа…“
Ако някой ми разказваше всичко това, и аз щях да кажа „Не може да е истина“. Само че то се случва пред очите ми – най-кошмарната истина в живота ми.
Любомир
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Болезнена ревност разбива живота ми
Leave a reply