Стъпвам в жаравата с голи нозе…
Уж не съм от мъжете, които се отдават до самозабрава на чувствата си, а ето че хлътнах, и то яко.
Колкото пъти връщам лентата назад стигам до извода, че на този свят съществуват жени, родени да съблазняват. То им е в кръвта, нещо като втора природа, като професия, която владеят до съвършенство. Магдалена, по която съм луд, е от тази порода. Достатъчно е да си мръдне малкия пръст и мъжът до нея вече е в ерекция. Бях толкова горд, когато я свалих през зимата на пистата в Банско, но ако трябва да съм честен, май тя ме заплю за гадже. Отлична скиорка, а в кревата е като тигрица. Сега, след като сме разделени и имам време да анализирам отношенията ни, започвам да се питам кога изпитваше по-голямо удоволствие – от самия секс или от садистичното усещане, че възбуденият й партньор е като пластилин в ръцете й. След акта тя никога не се отпускаше отмаляла и нежна до мен – мъжът, довел я до оргазъм, а с усмивка на победител се отправяше към банята. Като боксьор, спечелил битката на ринга. Тогава обаче не го съзнавах, защото тя владееше и сърцето, и душата, и най-вече сетивата ми. Целият бях изтъкан от желание да я притежавам.
Пиша до вас, защото страдам като куче, изоставено от стопаните си. Само хората, които обичат животните могат да ме разберат.
Продължавам да си блъскам главата. Защо ме отсвири без видима причина. Бяхме на кръчма, после се любихме в жилището й, а когато посред нощ си тръгвах, таксито вече ме чакаше долу, тя ме целуна и каза: „Не ме търси повече! Не питай защо, недей да звъниш! Това е краят – беше ми хубаво, но съм дотук!“ Затвори вратата, превъртя два пъти ключа, дори закачи и веригата.
Сякаш го направи нарочно – като демонстрация на отрязания ми път към този дом. Ефектът беше поразителен. Металният звук от прещракванията на ключа и веригата се забиха дълбоко в мозъка ми и седмици наред напомняха за унижението и поруганите ми чувства.
Въпреки ултимативния тон на Магдалена, не устоях и след 15 дни наруших забраната да я търся. Знаех, че ако звъня по телефона ще ми затвори, затова след работа отидох до кооперацията, в която живее, застанах отсреща и вторачих поглед в прозореца на втория етаж, с надеждата поне да я видя. Явно съм бил разконспириран, защото след няколко минути на рамката се очертаха две прегърнати, целуващи се фигури. Едната със сигурност беше бившото ми гадже, другата – нейното ново. И вместо аз, глупакът, да си тръгна след получения нов шамар по мъжкото ми достойнство, стоях като ударен от мълния, гледах ги и се гърчех от болка. В следващия момент усетих по движенията им, че се чукат прави. Магдалена обичаше тази поза, правили сме го неведнъж – с единия крак на пръсти, а другият вдигнат на хълбока ми. Накрая не издържах и си тръгнах като пребито куче. Вкъщи се напих до безпаметност, а когато през нощта се събудих с натежала от махмурлук глава, цялото тяло ме болеше, но най-вече разбитото ми сърце.
Още два пъти се поддадох на изкушението, съзнавайки, че с ролята си на просяк под прозореца й няма да спечеля нищо друго, освен унижение и нечовешко страдание. Е, търсех го и си го получих – пак станах свидетел на чукане пред замъглените ми от напиращите сълзи очи.
Положих неимоверни усилия, но вече не стъпвам в онзи квартал. Остана обаче проблемът с пиенето. Все още го правя само вечер. Наливам се, докато падна на дивана, където се събуждам сутринта. Страхувам се да не се пристрастя, защото завинаги загубих любовта си, но ако продължавам в същия дух, може да се простя и с живота си…
Описах ви цялата си драма, без да спестявам нищо, но като прочетох отново писмото, виждам, че не е точно това, което чувствам. Как се описва болка, която стяга сърцето ти като в менгеме, а после сякаш го режат с нож? То е все едно да се опиташ да опишеш музиката. Не става, тя може само да се усеща! Така е и с любовните терзания. Само онзи, който е минал с боси крака през тлеещата жарава на отхвърлената любов, може да ме разбере.
Васил
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Мъжът и козметичната индустрия – ИНТИМНО!
Leave a reply