ДОКАЗАНО – любовта ни прави глупави!

С право казват, че човек не бива да се доверява дори на сянката си, а аз – като най-голямата глу­пачка – се доверих на брат си и щурата му тайфа.

Бях хлътнала до уши по едно момче от компанията, с която се движеше големи­ят ми брат Георги. Затова все им се мотаех в крака­та, а на тях никак не им беше приятно една навлечка, както ме наричаха, да се мъкне подире им. Да, ама батко ми все повече се сближаваше с тях, а се от­далечаваше от мен. Отна­сяше се все по-грубо и ме пъдеше. Любимото ми мом­че също се държеше дръпнато, обаче аз не отстъпвах. Трябваше да привлека вниманието им, носи нямах идея какво да сторя, за да си върна предишния сладкодумен и забавен брат, с когото си споделях всичко, а и да спечеля сърцето на онова момче, по което направо умирах.

Една вечер чух тайфата им да планира излизане в морето с лодки някъде към полунощ. Беше пълнолу­ние и щяха да плават по лунната пътека. Разбира се, последвах ги тайно чак до брега. Къде без мен? Щом ме видяха обаче, те се разкрещяха и настояха незабавно да се прибера вкъщи. Не се подчиних и Георги се опита да ме убе­ди, че е опасно за живота ми, защото нямам нужния опит и други подобни. На­края завърши категорич­но: Това е мъжко състеза­ние и там няма място за момичета!“

Моля? Само защото съм момиче, съм нямала право да остана?! Проявих оби­чайния си инат и се тръшнах на пясъка. Няма­ше как да ме разкарат. Като видя, че няма да излезе на глава с мен, брат ми ме повери на любимо­то ми момче и ми каза да не се отделям от него. Само това чаках! Понеже онзи се ядоса, че по моя вина остава на сушата, взе да нервничи и да ме обиж­да. Щом другите се отда­лечиха навътре, му пред­ложих да ги последваме. А момчето, в което бях тол­кова влюбена, ме изгледа учудено, но се съгласи, без много да му мисли.

Избутахме към водата последната лодка, но щом навлязохме в по-дълбокото, се оказа, че е продьнена и се пълни с вода, аз скочих към него, залюлях лодката и тя се преобърна. Само че не умеех да плувам! Изпад­нах в паника и започнах да се давя. Момчето ме гледа­ше и не реагираше – изглеж­да бе изпаднало в шок. А аз вече си представях как ме извлича на брега и ми пра­ви изкуствено дишане уста в уста, след което ме целу­ва нежно и ми признава колко много ме обича Само че ако не беше батко да ме спаси, сега нямаше да съм жива. За мой късмет чул виковете ми за помощ, по лунната пътека доплува до мен и ме измъкна от лапите на морето. А „любимият“, чието име съм изтрила от паметта си, дори не се опи­та да ми помогне д а се задъ­ржа над водата. Добре, че се бях хванала за една из­паднала от лодката дъска…

След този случай се зак­лех, че в подобни приклю­чения няма да се вкарвам никога вече.

Мира

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

Трябва ми ампула против влюбване

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар